Мракът нахлуваше в стаята бавно и постепенно.

Катя наблюдаваше как светлината се стопява и разсъждаваше на глас:

– Колко грозна би изглеждала земята, ако бе останала мрачна, безплодна и пуста.

Фантазията ѝ се развихри и тя си представи как се появяват папрати, екзотични орхидеи, плачещи върби, полета покрити с трева и разноцветни цветя, …

– Ах, каква красота, – възкликна Катя, – останах без дъх!

Тя прибра ръце пред себе си и се запита:

– Как изглежда земята на моя живот? Скучна или лишена от истинската красота на радостта и щастието или е пуста поради липсата на любов?

Въздъхна тежко и продължи:

– Най-вече грозна заради белезите от греха и страданието.

Внезапно Катя трепна и се оживи:

– Ако Бог чрез силата на Своето Слово е трансформирал планетата Земя в нещо красиво, Той може да направи същото и за мен. …. просто трябва да го помоля за това ….

Мракът се сгъстяваше. Тази вечер луната не можа да пробие облаците и всичко изглеждаше черно и подтискащо.

Хората отдавна вече спяха. В дома на Богдана беше тихо и спокойно. Махалото на стенния часовник отмерваше мъчително времето в тишината.

Богдана, стана от леглото и на пръсти се отправи към кухнята. Отчаяние и болка свиваха сърцето ѝ и тя не можеше да заспи. Отново бе разбрала за похожденията на съпруга си при някаква си Силвия.

– А беше ми обещал …. , – тихо изплака Богдана. – До кога?!

Беше му простила, а сега раната отново се бе разтворила и кървеше.

Преди ѝ бе споделил:

– Трудно ми е да ти обясня, …. но когато бях 14 годишен с приятели гледахме порно и от тогава не мога да се спра. Харесах ли жена веднага я събличах в ума си, а след това фантазиите ми се развихряха.

– Тогава защо се ожени за мен? – го бе попитала Богдана.

– Мислех, че като се събера с теб това ще престане. За мен ти бе съвършената, най-красива жена от всички, които бях срещал. Но, уви …

– Защо не отидеш на психиатър или в църквата, там могат да се помолят за освобождението ти, – беше го посъветвала Богдана.

– Срам ме е, как ще отида и ще разкажа всичко това…, – беше се възмутил тогава Стилян.

След това той обеща:

– Ще видиш, всичко ще се оправи. Ще се постарая. Няма да те огорчавам повече!

Но отново се бе случило. За кой ли пореден път.

За Богдана всяка надежда се бе стопила. Оставаше ѝ само едно и тя падна на колене и призова Господа. Плачейки изказа цялата си мъка натрупала се в сърцето ѝ. Накрая попита:

– Боже, какво да правя? Не мога да продължавам така да живея. Какво мога да направя за него?

Тих и нежен глас ѝ отговори:

– Обичай го!

– Но, Господи, аз му прощавам ….. и то не един или два пъти, а той продължава да ме наранява, като ме отхвърля …

– Обичай го! – настоя с много обич гласът.

– Но как да го обичам?

– Както Аз ви обичам. Любовта дълго търпи и е милостива, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.

– Боже, толкова ми е трудно …. да направя това….. Помогни ми!

Невидимата Божия ръка изтри сълзите ѝ, а в душата ѝ настана мир. Богдана се изправи. Тя можеше вече не само да прощава, но и да обича въпреки всичко ….

Аарон Зенц е илюстратор от Мичиган. Той е бил поразен от детската фантазия, която му давала идеи за фантастични герои.

Тази година той се обърнал към малките жители на своя щат с молба, да му изпратят свои рисунки с измислени от тях персонажи.

Аарон получил над триста детски рисунки, но тази цифра не е окончателна, защото децата продължават да му изпащат още от своите рисунки.

Всички тези детски творения са нелепи и ъгловати, но Аарон им дал нов живот, прерисувайки ги по собствен маниер.

Най-добрите си работи художникът е представил в местния музей, не забравяйки да представи източника на вдъхновението си.

Луиза Азевадо е била увлечена по изкуството и в един момент много харесала да фотографира.

Първите стъпки на 18 годишната художничка станали кадри направени на мобилния ѝ телефон, но скоро девойката разбрала, че тя иска да се научи да снима много по-добре. Търсейки нови начини за това, я довели към използване на Photoshop.

Жителката на Лисабон, Португалия, изминала дълъг път, в който се обучавала и усъвършенствала своите навици.

Сега тя може да се похвали, че може да конструира своя собствена реалност и фантастични образи от този свят.

Помествайки на реална снимка измислените от нея неочаквани образи, девойката получава сюрреалистичен резултат.

Луиза създаваща един приказен свят е уверена, че граница за фантазията и творчеството няма.

Сега талантливата художничка продължава своето обучение като студентка в Лисабонския университет за изящни изкуства.

Трудно може да бъде изненадан съвремения човек с нещо. Това е особено вярно за творческите аспекти на живота.

Да измислим нещо ново и уникално е достатъчно сложно.

Архитектите трябва да прибягват до най-изтънчени фантазии, за да впечатлят потребителите и да изградят оригинално и безопасно съоръжение.

С най-удивителните творения в архитектурата, като вид изкуство, днес може да се похвали Китай. Тази страна се развива бързо и въплъщава в живота най-невероятните проекти.

С оригинална архитектура може да се похвали шанхайски хотел, построен на мястото на изоставена кариера с вода.

Хотел Shimao Wonderland Intercontinental чудесно се вписва между противоположните скални стени.

Това многоетажно здание включва повече от 300 стаи част, от които са разположени под водата.

Това е невероятно зрелище.