Ние често идентифицираме думата радост и тази за щастие, защото вярваме, че щастието е удоволствие, сигурност и процъфтяване.

Но по този начин започваме да вярваме на лъжите, които дяволът се опитва да внуши на света.

Какво казва Яков: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато седнете удобно във фотьойла“ или „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни“?

Радостта и щастието са две различни неща, въпреки че могат да се преживеят и заедно. Щастието зависи от обстоятелствата, а радостта е от Бога.

Когато дойде мъка, щастието изчезва, а радостта остава, даже става още по-силна.

Причина за истинската радост е живот с Бога. Тя е свързана с осъзнаване, че този свят е временен и че един ден ние завинаги ще бъдем с Бога.

Радостта се основава на факта, че сега ние не виждаме Бога, но вярвам в Него и се радваме „с неизказана и преславна радост“.

Радостта води началото си от послушанието ни към Святия Дух, независимо от всичко.

Смирението, изповедта и покаянието са жизнено свързани. Без смирение, не е възможно да имаме искрена изповед. И без покаяние, смирението и признанието за грях са напразни.

Тайната на личната промяна не е в силата на волята, а в познаването на истината. Всеки от нас трябва да се изправи пред истината относно себе си, взаимоотношенията си и собствения си характер, ако наистина иска нещо да промени в живота си.

Защо е необходимо да научим истината? Защото тя може да промени живота ни.

Зад всеки самоунищожителен навик в живота ни лежи лъжа.

Какво точно е истина?

Това, което вие мислите, че е, това, което другите казват или това, което Бог е казал в Словото Си?

Исус е истината, неговото Слово е истина, Библията е Словото, следователно Библията е истината.

Не това, което казват по телевизията, не това, което пишат по вестници и списание, а това, което казва Бог е истина.

Божието Слово ни разкрива, как да се върнем към живота, за който сме били предназначени, а след това ни показва как да останем в Божия път.

Промяната изисква изучаване на истината, за това ни е необходимо да отделяме ежедневно време за изучаване на Божието Слово.

Ако изграждате живота си върху лъжи, заблуди, полуистини, вие никога няма да се промените. Но когато застанете пред истината и се съобразите с нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.

Колкото и странно да звучи и тази „вяра“ може да бъде сляпа. И тя е такава, когато без всякакво изследване се приема с доверие от признат авторитет. Това, че човек я е приел, не означава, че тя е истина или лъжа.

Нещо повече, както вярващите, така и атеистите могат да проявят ограниченост и нежелание да знаят каквото и да е, което теоретически може да подкопае техния мироглед. Това не е особеност на вярата или атеизма, а на човешката психология. За нея даже има специален термин: „склонност да утвърждаваш своята гледна точка“.

От цялата налична информация, хората са склонни да изберете нещо, което се вписва добре с техния вече установен мироглед и игнорират или отричат факта, че то не съответства.

Интелектуалното търсене, способността да се усъмним в своите позиции, откриването на нови данни и всичко, което противоречи на „сляпата вяра“, не е задължително да доведе човека до атеизма.

Художествената литература е един вид хумус, на която расте нашата душа.

Хубавата книга формира в нас човека. Тя ни учи за живота, помага ни да разберем себе си и света, да се справим с проблемите си и да намерим отговор на вълнуващите ни въпроси.

Едва ли е възможно да получим в пълнота всичко от Google. Като цяло, търсачките до известна степен ни корумпират, създавайки илюзия за достъп до всякаква информация.

Ние вече не я добиваме по пътя на мъчителното търсене. Получаваме я в готов вид от Wikipedia, или просто от Интернет. Ако се потрудите и проверите дали тази информация е достоверна, ще бъдете много изненадани колко грешна, оспорвана и невярна информация се разпространява чрез световната мрежа.

Къде е истината? Кое е вярно и кое е лъжа?

Съвременният човек изобщо не се замисля над това и прима с вяра това, което се намира на най-близко, т.е. появява се след първото кликване.

Опитните маркетолози и тези, които се занимават с насърчаването на компютърната реклама, знаят много добре как да се достигнат най-първите места в търсачките.

Но тези, които са на първо място наистина ли показват високо качество на предлаганата информация?

Това е въпрос над, който сериозно трябва да помислим!