Телефон е най-известното от изобретенията на Александър Бел. Но повечето от научната работа и изобретения Бел е била предназначена за подобряването на средства за комуникация за глухи. Той е четял лекции и е работил с глухонеми ученици, много от които са се научили да говорят.
Александър Греъм Бел е роден на 3 Март 1847 в шотландския град Единбург. На 13-годишна възраст, Бел завършва Кралското училище в Единбург.
На 16 години, е назначен за преподавател по реторика и музика в Академията Weston House.
През 1870 г. Бел се установява в Брантфорд, Онтарио. Още в Шотландия, Бел се интересува от възможността за изпращане на сигнали на разстояние.
В Канада, той продължил да изобретява различни неща, по-специално, създава електрическо пиано, адаптирана за предаване на музика по жица.
През 1876 г. той получава патент, описващ „метод и апарат … за предаване на глас и други звуци телеграфически … с помоща на електрически вълни.“ В действителност, това е телефон.
През 1877 г. с още двама партньори основава компанията „Бел Телефон“, а година по-късно в Ню Хейвън, Кънектикът, представи работата на първата телефонната централа.
През същата година, Вел се жени за Мейбъл Хабард, а през 1882 г. той става гражданин на САЩ.
US National Geographic Society е създаден с участието на Вел.  Той умира на 02 август 1922 г. След смъртта му, всички телефони на Съединените щати били спрени за минута мълчание в памет на Бел.

През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Ако някога сте гребали в горещ летен слънчев ден, тогава със сигурност сте забелязали, че водата има функция да привлича слънчевите лъчи и топлината от тях. Именно тази особеност на водата ще използвате японските инженери, които в близкото бъдеще ще построят най-голямата плаваща слънчева електроцентрала в света.
Новата електроцентрала ще бъде много по-мащабна, тя ще се състои от около 50 000 фотоволтаични модули, които ще плуват на специални понтони върху резервоари Yakamura Dam.
Фотоволтаичните модули ще покрият 180 000 кв. м от повърхността на водата. Според предварителните оценки електроцентралата може да произвежда повече от 15,6 мегаватчаса електроенергия годишно. Това количество енергия е достатъчно за около 4700 средни домакинства. Освен това, плаващата слънчева електроцентрала, която се движи върху повърхността, ще намали емисиите на въглероден диоксид в атмосферата с повече от 7800 тона годишно.
Бъдещата електроцентрала ще се използва не само като средство за производство на слънчева енергия. Комплексът от сгради, свързани инфраструктурата ще включва образователен център, където ще се четат лекции на ученици и студенти, обучаващи се на теми, свързани с проблемите на околната среда и алтернативни източници на енергия.
През 1970 г., когато са провеждани първите научни изследвания в областта на слънчевата енергия, съществуващите тогава технологии отговаряха само за нуждите на малките потребители, като улично осветление, пътни знаци, комуникационни станции, които се намират в отдалечени места.
Сега технологиите свързани със слънчевата енергия са много по-ефективни и са достъпни за широката потребителска маса.
С тази електростанция се прави крачка напред, като се използват празните пространства на водоемите за събиране на слънчева енергия.

Един стара професор по астрономия застанал зад катедрата и казал:
– Скъпи студенти, днес няма да ви чета лекции. Дойдох да се сбогувам с вас. В моята обсерватория, спря часовникът, който вървеше безотказно почти триста години. Аз съм уверен, че идва края на света!
Студентите започнали да се подсмиват и бурно зашумели. Някои от тях предложили:
– Купете си „Ролекс“!
Втори се обадил:
– Сменете предавка!
А трети едва сдържайки смеха си казал:
– Поставете нова батерия!
Когато шумът утихнал, професорът заговорил отново:
– Това, което сега ще ви кажа, няма да ви се стори толкова смешно! Часовникът в обсерваторията, който е спрял, е слънчев.

Докато Google прави компютърни очила за масовия пазар, Университета в Мадрид Карлос III разработи много по-усъвършенстван модел на очила специално за преподаватели във ВУЗ.

Професорските очила на 21 век са в състояние да разпознават лицата на студентите на базата на предварително заредени анкети взети от всички учащи се.

Очилата показват текста на лекциите и формулите, така че преподавателят да не се запъва и да поглежда в хартиените си записки.

Системата за допълнителна реалност се нарича ALFs (Augmented Lecture Feedback System) и осигурява интерактивна комуникация.

По време на лекцията, учениците показват по мобилните си телефони, как са разбрали казаното. Информация директно постъпва в компютърната система и професорът вижда подходящи показатели над главата на всеки учащ.

Оглеждайки аудиторията, професорът може веднага да разбере как се възприема информацията и има ли някакви въпроси.