Учител по рисуване, който работел в гимназията в град Ланджоу, провинция Гансу, Китай, 40 минути рисувал удивителна картина на дъската.

Мъжът искал да привлече вниманието на учениците към местната култура и затова нарисувал пейзаж, изобразяващ родния им град.

Не е изненадващо, че учащите били възхитени от таланта на преподавателя с и внимателно следели как се появява красивото изображение.

Но те се разстроили след завършване на занятията, защото трябвало да изтрият дъската и по такъв начин, да унищожат кратковременния шедьовър.

Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

На първо място, при всеки ученик по време на обучението му, стои не заучаването и запомнянето на чужди мисли, а творческото мислене на самия учащ се.

Знанията по-добре се усвояват , когато са част от обичайния живот на ученика. Вялостта и отслабване на нервните клетки на мозъка могат да се излекуват само с удивление и изненада.

Ако след урока няма никакви въпроси, това е първият признак, че в класа няма интелектуални потребности и урокът е станал скучно и тягостно задължение.

Успехът в учението на даден ученик се постига по пътека, която води до детското сърце, където гори желанието, то да бъде най-успешното.

Учители, запазете този огън в сърцата на учениците си.

Установено е, че близките приятелски взаимоотношения помагат на човек да бъде в добра форма и в по-зряла възраст.  Това е заключението, направено от изследователи на Университета във Виржиния.

В изследването са участвали 171 учащи се от 7-8 клас. Специалистите наблюдавали доброволците от 13 до 27 години.

Когато участниците били на 13-17 години най-добрите им приятели попълвали анкети. В тях оценявали качеството на дружбата, степента на доверието и отчуждението в отношенията. Приятелите също трябвало да кажат дали доброволците се адаптират към връстниците си.

Здравето на участниците се оценявало на 25, 26 и 27 години.

Доброволците отговаряли за общото си здравословно състояние, както физическо, така и психическо.

Проучването показало, че тези участници, които в юношеските си години имали близки приятели и се стараели да поддържат добри отношения с връстниците си, на 27 години имали крепко здраве.

Повечето от хората имат съвсем малка представа как се движат различните фигури по шахматната дъска.

Във целия свят има само 1000 международни гросмайстори.

В същото време, абсолютно всички учени признават, че шахмата е един чудесен инструмент за развитие на ума.

Професионалните играчи почти винаги показват по-добри резултати в точните науки. Те са много по-усърдни и имат по-аналитично мислене.

Тогава преподаването на шахмат може да доведе до по-добро развитие на децата.

Вярвам, че въвеждането на такъв предмет, няма да е допълнителна досада за учениците, а ще допринесе за развитие на уменията и характерите на учащите се.