Китайската авиокосмическа научноизследователска и индустриална корпорация (CASIC) обяви плановете си за развие на транспортна система HyperFlight с максимална скорост на влака 4 000 км / ч.

Това е около десет пъти по-голяма скорост от тази на сегашните високоскоростни влакове, както и до пет пъти по-бързо от скоростта на въздушния транспорт, са заявили представители на CASIC.

Според източници, програмата HyperFlight ще се развива на три етапа. На първия етап ще бъде изградена вътрешна регионална мрежа между китайските градове със скорост на влаковете до 1000 км / ч. На втория етап – национална мрежа, която ще свързва най-големите мегаполиси и клъстери на градовете със скорост до 2000 км / ч. И накрая, в третата фаза ще бъде разгърната международна мрежа по маршрута „Един пояс и един път“, където влаковете ще могат да достигнат скорост до 4000 km / h.

Транспортната система предполага аеродинамична форма на влака и движението му на магнитна възглавница вътре в тунел в среда с нисък вакуум.

Технически директор на HyperFlight Мао Кей е заявил, че компанията е привлякла да участват в проекта повече от 20 изследователски институции от Китай и от чужбина, и притежава 200 патента в сродни области.

Между другото, преди Китай е предлагал да се изгради високоскоростна железопътна линия от Китай до САЩ през Сибир и Беринговия проток (подводен тунел). Възможно е технологията HyperFlight да е полезна за този проект.

Първия патент за чанта с колела бил издаден през 1972 г.

Идеята за тази комбинация дошла в главата на Бернард Седоу, вицепрезидент на фирма за производство на чанти в Масачузет.

В неговият вариант продуктът е бил снабден с четири колела и можел да се дърпа чрез кожена лента.

Едва през 1987 г. пилотът Робърт Плат изобретил и патентовал обичайната чанта, която знаем, с прибираща се дръжка.

Изобретението металическа тубичка с дозатор и винтова капачка е революционно за времето си.

Преди това нововъведение художниците са съхранявали боите в малки възелчета от свински пикочен мехур или в нехерметични калаени кутии.

В тези възелчета се правел отвор с игла и на палитра се изцеждала необходимото количество боя. Неизползваните бои изсъхвали, а това било изключително разточително и неудобно.

Художници, които работели сред природата, бързали да използват боите, затова работите им се отличавали с по-широки мазки.

Един от първите, който се замислил над опростяване на процеса бил американецът Джон Ренд.

През 1841 г. той патентовал оловна тубичка, от единия край свита, а от другия завършваща със завъртаща се капачка.

Изобретението скоро намерило поддръжници, които не се уплашили нито от високата цена на оловните тубички, нито от токсичността на оловото.

Появата на тези тубички дало тласък в ново направление. Вече не било необходимо да се водят калфи, който да смила пигментите и да приготвят боите.
Всичко можело да се приготви по-рано в ателието или да се купят такива готови.
Първите тубички били направени в Англия и изнесени в Европа и Америка. Те били много търсени, но Ренд не получил за тях баснословни пари.

Участвайки във финансови и съмнителни проекти, той фалирал и бил принуден да продаде патента си, за да изплати дълговете си. Умрял в неизвестност през 1873 г.

Представете си, че живеете в дом, около който няма детска площадка, а тревните площи са заети от автомобили и зиме, и лете. Лошото е, че децата няма къде да играят.

Този проблем е познат за жителите на по-големите градове. Например, Лондон особено през първата половина на 20 век. Вярно е, че автомобилите тогава са били малко, но и дворовете също.

Тогава американката Ема Рид през 1922 г. е патентовала идея за детски клетки, заместител на място, където децата могат да си „играят“ навън. Тази клетка се поставяла на прозореца отвън.

Лондонският градски съвет реализирал тази идея в няколко гъсто населени район.

В оригиналния патент имало наклонен покрив за защита от сняг и дъжд, но очевидно са решили да го икономисат.

Интересно, това място дали е били достатъчно за движение и игра на едно по-голямо дете?

Самуел Фейс е бил разработчик на най-значимите достижения в технологиите на бетонните покрития и безжичен контрол.

За своя принос в бетонната промишленост Фейс единодушно бил приет за член на Американския институт по бетона.

Той получил в САЩ 24 патента на своите изобретения, от бетонобъркачката до точните измервателни прибори и безжичния комутатор.