Всички заеха местата си.

Петров застана на катедрата.

Днес той бе разговарял с младеж, който бе загубил при авария краката си.

Ето какво бе споделил с него безногият:

– От онзи ужасен ден, когато се събудих без крака, виждах в очите на онези, които ме гледаха, различни чувства: болка, съжаление, отвращение, гняв. Търсех истинска подкрепа, но не винаги я намирах.

Когато Петров започна лекцията си, той разказа за срещата си с инвалида, а след това продължи с разсъжденията си:

– Ако човек е загубил крайник или някаква способност, това само по себе си показва, че Бог му е дал нещо специално, за да преодолее ограниченията, а това може да надмине постиженията на обикновените хора.

В залата присъстваха много инвалиди. При тези думи, се чуха одобрителни възгласи, някои дори изръкопляскаха.

– Вие не сте „инвалид“ или „осакатен“, – добави Петров решително, – по-скоро сте специални и уникални хора, защото имате способности, които другите не притежават.

Много се усмихнаха насърчително, а Петров продължи:

– Идеята, че Бог не дава на хората задачи, с които те не могат да се справят, се отнася за всички ситуации в живота. Следователно, колкото по-сериозно е предизвикателството, пред което е изправен човек, толкова по-голямо е доверието на Всевишния в него и толкова по-голяма подкрепа му дава Свише.

Бяха преведени много примери от живота и Библията:

– Подобно на Яков, който остана куц след битка с ангел, но намери ново име и нова мисия в живота, така и ранените войници са призовани за нова начало. Не просто да преживеят техните травми, но да процъфтяват, да вдъхновяват и да проявяват свой собствен уникален принос към живота.

Още веднъж Петров затвърди мнението си с думите:

– Нечии недостатъци или трудности в живота дават уникална способност, дарба и възможност за постигне на повече, отколкото самите те, а и другите са смятали за възможно.

Това бе един невероятен урок за слушателите.

Независимо дали се борим със собствените си ограничения или общуваме с такива, чиито възможности са ограничени, начинът, по който виждаме себе си или другите, може да увеличи нашите недъзи, или да отвори нови решения за случая.

Всеки от нас е много по-силен и по-способен, отколкото можем да си представи.

Винаги се опитвайте да видите уникалния потенциал във всеки човек, независимо от неговата ситуация или състояние.

Един стар професор по астрономия застана на катедрата в черен смокинг и бели маратонки.
– Скъпи студенти, днес няма да ви чете лекция. Дойдох да ви кажа сбогом. В моята обсерватория днес спря часовника, който вървя почти триста години. Сигурен съм, че е настъпил края на света!
Студентите започнаха да се смеят и да му ръкопляскат. Чуваха се викове и крясъци.
– Купете си „Ролекс“! Сменете зъбните колела! Поставете си нова батерия!
Когато шумът утихна, професорът заговори отново:
– А сега ще ви каже нещо, от което няма да ви стане толкова смешно. Часовникът, който спря в обсерваторията е слънчев!

Много често производителят се старае да „замъгли очите“ на купувача, за да продаде евтина продукция по-скъпо, но понякога се случва и обратното.
Например, скулптор Brett Kern създава керамични фигурки, които приличат на обикновени евтини надуваеми играчки. Той имитира дори шевовете, закрепващи частите и характерни гънки на скулптурата.
Brett Kern е роден и израснал в Пенсилвания, а през есента на 2003 г. се записва в Калифорнийския университет в катедрата по графичния дизайн. Но скоро младият мъж се влюбва в глината и решава да стане скулптор. Речено, сторено. След като усвоил много разновидности на глината Brett Kern преминал на керамика. Днес скулпторът създава шедьоври от почти всички видове материали, но все още керамиката е любимия му вид глина.
„Надуваемите“ скулптори много се търсят. И то не от деца, а от възрастни ценители на изкуството.

Един стара професор по астрономия застанал зад катедрата и казал:
– Скъпи студенти, днес няма да ви чета лекции. Дойдох да се сбогувам с вас. В моята обсерватория, спря часовникът, който вървеше безотказно почти триста години. Аз съм уверен, че идва края на света!
Студентите започнали да се подсмиват и бурно зашумели. Някои от тях предложили:
– Купете си „Ролекс“!
Втори се обадил:
– Сменете предавка!
А трети едва сдържайки смеха си казал:
– Поставете нова батерия!
Когато шумът утихнал, професорът заговорил отново:
– Това, което сега ще ви кажа, няма да ви се стори толкова смешно! Часовникът в обсерваторията, който е спрял, е слънчев.

В университета се готвят за сертифициране. В Катедрата по религиозно изследване не спят. Но огромната купчина от документи са върнати за доработване. Причината била:

– Небрежно отношение към попълването им.

На въпроса:

– Защо?

Последвало обяснение:

– Наред с другите документи има „Работна програма по дисциплината“, параграф 8.2 „Литература за практическо обучение“. Именно спрямо този параграф има изискване. Използваните публикации трябва да са на не повече от пет години, а Библията е …..вече остаряла!