Елена живееше в един не много голям град, но в него се усещаше живот. Тя бе сама с двете си малки деца. Мъжът ѝ почина преди пет години.
Елена изтегли кредит от банката и си отвори цветарски магазин. Първоначално всичко вървеше добре. Хората идваха и купуваха редовно цветя от нея. Тя бе любезна със всички и помагаше на всеки, с каквото може. Радваше се, защото виждаше как хората се усмихват и радостни излизат от магазина ѝ.
Дойде кризата и Елена бе принудена да затвори магазинчето си. Веднага се хвана на друга работа, но заплатата бе малка и тя не можеше да погасява дълга си към банката.
Някой я посъветва:
– Иди си преструктурирай дълга.
Елена послуша и отиде, но в банката не ѝ направиха отстъпка. Сумата, която ѝ оставаше да върне бе доста солидна.
– Какво да правя? А децата? – Елена стоеше на стола у дома и плачеше.
Малкият ѝ син Иван я прегърна и каза:
– Не плачи, мамо! Разкажи за нас във Facebook, може някой да се смили над нас и да ни помогне.
Елена нямаше никаква надежда, че това може да стане. Хората сега са в затруднено положение.
Тя си спомняше как един човек от банката ѝ бе казал:
– Да си мислила, когато си теглила. Щом си взела пари трябва да ги върнеш.
Елена не отказваше да върне парите, но сега нямаше от къде да ги вземе.
Въпреки съмненията си, тя седна и написа в социалната мрежа, търсейки помощ, от неравнодушни граждани.
И чудото стана.
Само за една нощ, хора, които изобщо не я познаваха бяха събрали сумата и дългът ѝ бе изплатен.
От събраните пари даже ѝ бяха останали да купи обувки на дъщеря си и палто за сина си.
След това много хора посетиха Елена и ѝ подариха дрехи и храна. Тогава тя разбра, че не е сама и че в труден момент ще се намери някой, който да ѝ помогне.
