Колкото и да са чудесата в света, най-великото чудо си остава майчиното сърце.

Живееха майка и син. Майката беше на 84 години, а синът на 60 години. Теди така се бе родил, имаше отклонения в психическото си развитие. А майка му бе дребничка и слаба жена, но никой не я бе видял угрижена или тъжна.

Комшиите им смятаха Зина, тази грижовна майка,  за глупава:

– Защо не го е оставила, – казваха хората около нея, – цял живот да се заробваш да угаждаш на един изрод.

Комшията бай Владо се смееше:

– Той е ненормален. Тя за всичко се грижи. Теди нищо не помни. Дори не може да ѝ благодари. И това ако е живот.

Леля Веска често роптаеше:

– Погледнете го каква грамада е, а всеки ден се цапа, а тя всеки ден го чисти и пере. Това не е ден, два, а цели 60 години. Как не се умори.

– Зина е вечно усмихната и гледа да помага на всички, сякаш не ѝ стига нейната мъка, – защити я баба Дона.

Но имаше нещо, което ги караше да уважават и да се възхищават от Зина, въпреки че зад гърба ѝ се присмиваха, имитираха болния ѝ син и се подиграваха безочливо. Това бе нейната себеотрицателна любов.

Майчиното сърце и любовта са неделими.

И Зина чувстваше Теди като част от нея, плът от плътта ѝ. Колкото и голям да станеше, той си оставаше нейна рожба. Тя живееш за сина си. Всеки час бе ангажирана с него. Всичките ѝ сили и внимание бяха отправени към него.

Преди Зина да умре, последните ѝ думи бяха:

– Кой ще се грижи за моя син?

Каква любов!

Още едно дете се роди в дома на Петрови. То бе здраво бебе с розови бузки. Силно момиченце нямащо никакви отклонения в развитието си. Нарекоха я Надя.

Изведнъж всичко се преобърна и сценария на живота на малкото момиченце се пренаписа.

Страничен ефект от ваксинация срещу полиомиелит обърка представите на родителите на Надя за нейното бъдеще, а тя беше само на пет месеца.

Времето вървеше, момиченцето отслабваше, а лекарите панически се опитваха да определят някаква диагноза ….

Инжекции, клиники, масажи, експерименти, пътуване из страната, търсене на чудотворна билка, забележителни лекари и други светила на различни науки….., но всичко беше безполезно.

Накрая дойде и присъдата. Надя никога няма да ходи.

Майка ѝ се разплака. Малкото момиченце я докосна с ръка и прошепна с умоляващ глас:

– Мамо, не плачи! …. Моята майка трябва да бъде красива и щастлива.

Когато Надя беше на 10 години, чу познат на семейството им за пореден път да се оплаква:

– Това живот ли е моето. ….Как ще се оправя, умът ми не го побира …. и тази криза. ….Всички искат пари, а те не стигат …..

„Абсолютно здрав човек, а твърди, че е нещастен, – помисли си Надя, – животът бил несправедлив към него …. Страда, плаче и ненавижда своето съществувание. Не искам да бъда такава. Не желая да попълвам армията на нещастните в този свят“.

Надя разбираше, че никога няма да ходи. Няма да създаде семейство, няма да има деца ….. никога.

– Но има толкова по-важни неща, – обнадежди се Надя. – Няма да се разстройвам, няма да лея сълзи и да ругая другите, няма да се самосъжалявам … Всичко това няма значение. Не искам мама да плаче, за това няма да ѝ давам повод за това. Ще бъда щастлива, ще се радвам на живота. Ще се усмихвам постоянно …. винаги“.

Тя реши да се радва, да запомня и се наслаждава на всеки миг от живота си. Да попива красотата край себе си, прекрасните уханията и звънливите звуци …. без остатък.

В китайската медицина се твърди, че езикът е продължение на сърцето, за това е необходимо да се следи неговото състояние.

Върхът на езика е известен като област на сърцето.

Като се има предвид този факт, червеният върха на езика, без никакви признаци на заболяване, може да означава, емоционален шок.

Запомнете, при всякакви отклонения от нормалното състояние или когато не се чувствате добре, потърсете помощ от квалифицирано лице.

На Земята има толкова много красиви и интересни места, които много хора искат да посетят.
Но има и такива, където е по-добре да не се появяваш там, защото самото ти пребиваване на такова място е опасно за живота ти.
Такова място е Сумгаит в Азербайджан. Това е център на химическата промишленост.
До днес, там живеят повече от 275 хиляди души, заразени с тежки метали, отработени масла и други химикали.
Децата тук се раждат с генетични отклонения, като умствено изоставане и заболяване на костите.

Изследвания в  тази област показват, че заниманията с акваробика са не само безопасни, но и улесняват раждането.
Екип от учени от Университета в Кампинас в Сао Пауло, Бразилия са наблюдавали какъв ефект ще имат такъв вид занятия при 71 бременни жени.
Тези жени са били разделени на две групи. На едната група били предписани по 50 минути занимания с акваробика, а на другата не.
При наблюденията не са забелязани различия относно продължителността или начина на раждане. Но в групата занимаваща се акваробика, само 27% от жените са се нуждаели от обезболяващи, а във втората група 58%.
Упражнение по време на бременност отдавна е спорен, тъй като винаги има страхове да не се навреди на плода.
Въпросното проучване, не е открило вредни ефекти от заниманията с акваробика.
Умереното занимание с такъв вид „спорт“ по време на бременност не е вредно за здравето на майката и на детето. Напротив, намалят изискванията за обезболяващи. Акваробиката дава на жените по-добра психическа и физическа форма.
При децата родени от жените, участвали в групата занимаваща се с акваробика, не са забелязани отклонения.