Елена живееше в един не много голям град, но в него се усещаше живот. Тя бе сама с двете си малки деца. Мъжът ѝ почина преди пет години.

Елена изтегли кредит от банката и си отвори цветарски магазин. Първоначално всичко вървеше добре. Хората идваха и купуваха редовно цветя от нея. Тя бе любезна със всички и помагаше на всеки, с каквото може. Радваше се, защото виждаше как хората се усмихват и радостни излизат от магазина ѝ.

Дойде кризата и Елена бе принудена да затвори магазинчето си. Веднага се хвана на друга работа, но заплатата бе малка и тя не можеше да погасява дълга си към банката.

Някой я посъветва:

– Иди си преструктурирай дълга.

Елена послуша и отиде, но в банката не ѝ направиха отстъпка. Сумата, която ѝ оставаше да върне бе доста солидна.

– Какво да правя? А децата? – Елена стоеше на стола у дома и плачеше.

Малкият ѝ син Иван я прегърна и каза:

– Не плачи, мамо! Разкажи за нас във  Facebook, може някой да се смили над нас и да ни помогне.

Елена нямаше никаква надежда, че това може да стане. Хората сега са в затруднено положение.

Тя си спомняше как един човек от банката ѝ бе казал:

– Да си мислила, когато си теглила. Щом си взела пари трябва да ги върнеш.

Елена не отказваше да върне парите, но сега нямаше от къде да ги вземе.

Въпреки съмненията си, тя седна и написа в социалната мрежа, търсейки помощ, от неравнодушни граждани.

И чудото стана.

Само за една нощ, хора, които изобщо не я познаваха бяха събрали сумата и дългът ѝ бе изплатен.

От събраните пари даже ѝ бяха останали да купи обувки на дъщеря си и палто за сина си.

След това много хора посетиха Елена и ѝ подариха дрехи и храна. Тогава тя разбра, че не е сама и че в труден момент ще се намери някой, който да ѝ помогне.