Провеждала се голяма конференция на производителите на бира. В края на деня, всички президенти на пивоварни компании решили да отидат да се почерпят в бара.

Президентът на „Budweiser“ поръчал Bud, президент на „Милър“ – Miller Lite, Адолфо Курс поискал Coors и т.н. Списъкът бил много дълъг.

Когато сервитьорката попитала Артур Гинес:

– Вие какво ще пиете?

За голямо учудване на всички господин Гинес поръчал:

– Coca-Cola!

– Защо не си поръчахте „Гинес“? – попитали го колегите.

– Ха….Щом вие не искате да пиете бира и аз няма да поръчвам такава.

За най-красивата в света е призната мексиканската монета от 2005 г.

Тя е направена от сребро. На нея са изобразени герба на Мексико и календара на ацтеките.

Решението, че тази е най-красивата монета в света е било прието от членовете на Всемирната конференция на монетните дворове в Южна Корея през май 2008 г.

До 22 септември 1908 г. България е била свободна, но васална държава. Българският княз е бил васал на султана.
След конференцията в Букурещ, на 19 февруари 1886 г. (същата датата, на която се подписа Санстефанския договор през 1878 г.), от българска страна се е подписал Иван Евстратиев Гешов, но мирният договор влиза в сила едва когато го е преподписал пратеник на султан.

България е била самостоятелна, но юридически зависима държава. Титлата на българския владетел е била княз на България и главен управител на Източна Румелия.

В Южна България така наречените Източни железници формално са били собственост на Османската империя, но фактически са ги владеели Австрия-германски банки.

Освен това западните велики сили имали привилегировано положение на българска територия. Например, ако техен поданик извършел убийство на българин, той не може да бъде съден от съд е България.

Великите сили също така определят митническия режим. Следователно е имало икономически и политически предпоставки да се търси обявяване на независимост.

България веднъж била нарушила Берлинския договор с обявяване на Съединението през 1885 г. и правителството на Малинов решило да изчака удобен момент. И той настъпил, когато Австроунгария нарушила Берлинския конгрес като анексирала Босна и Херцеговина.

България като държава загубила от младотурската революция. Защото тя сложила край на реформите в Македония. Младотурското правителство на Кемал паша обявило: „По конституция всички сме османлии, всички сме равни, няма националности, няма религии… Имаме равни права и задължения“.

Въпреки всичко свобода била обявява, българските чети слезли в градовете. Българското правителство вече нямало това влияние в Македония, което е имало преди.

Гешов предложил да се обяви независимостта на 19 юли 1908 г. Правителството не приело, защото се страхувало от възможни международни усложнения.

Оказало се, че обявяването на независимостта било много по-лесно от нейното признаване. То станало чак на 6 април 1909 г. с подписване на протокол в Истанбул.

През нощта Наталия дълго се въртя в кревата си. Тя се срамуваше от това, което бе направила през деня.

„Как можах да скрия най-важната част от живота си тази, която основно заема моето време, но с която се гордея повече от всичко – моите деца“.

През деня Наталия присъстваше на важна конференция, в която участваха жени от нейната професия. На събирането имаше жени от цял свят.

Всички обядваха заедно. На този обяд, всяка жена трябваше да стане и да се представи  със своите професионални постижения и успехи.

– Аз сън координатор на модни ревюта ….

– Аз снимам дрехите на най-големите компании ……

– Аз съм консултант в корпорация …

– Аз съм ръководещ сътрудник при ….

Докато слушаше жените Наталия се чувстваше много неуверена.

„Какво да им кажа, когато дойде моя ред? Как да се представя?“

Тя прехвърляше в главата си различни възможности и варианти.

„Не е нужно да казвам, че идвам от район, където хората се занимават със селско стопанство. Не мога да им кажа, че най-добрите ми възможности включват: сменяне на памперси, поддържане на градинката ни, миене на съдове. Трябва ли да им кажа за съпруга си, че няма по-силен човек, на когото мога да се опра като него? За това, че се гордея с него, че той се труди усилено за семейството си и същевременно подкрепя всяко мое начинание? Да им разкажа ли за вярата си, за Бог, Който не само обичам, но и Му служа? Сигурно ще ме вземат за глупачка. Не, няма да им кажа за децата си, които толкова обичам. Ще ме сметнат за обикновена майка“.

Когато дойде нейния ред, тя се изправи, приведе се напред и каза:

– Аз съм Наталия от компанията ….Аз не съм просто майка ….

Във всичко останало се постара да не се покаже прекалено “ добра домакиня“ или „държаща на семейството си“.

Едва сега тя разбираше, колко ужасно бе нейното изказване. Това, което тя каза нямаше нищо общо със истинското ѝ настояще.

Но как можеше да не наговори всички тези „надути фрази“? Всички останали ѝ изглеждаха много опитни, талантливи, влиятелни,… положение, което тя никога нямаше да достигне.

В своето изказване, Наталия се бе опитала да им докаже, че тя не е „просто майка“.

Толкова пъти бе слушала фразата: „Най-благородното призвание за една жена в света е да бъде майка“. Ние много често се хвалим с нашите майки, но не бързаме да ставаме такива и понякога с неодобрение се отнасяме към тези, които са пожелали да се посветят на семейния живот.

Защо обществото има негативно отношение към жените, които са „просто майки“? Защо професионалните постижения на една жена се смятат за фантастични и невероятни, а нашите успехи в семейството се принизяват?

Да бъдеш „просто майка“ е чест. Такава жена трябва да се чувства успешна, та тя е избрала една толкова трудна област, където да разгърне талантите си – семейството.

В тази нощ Наталия реши за себе си:

– Ще бъда жена, която ще се гордее с работата си на майка и домакиня. И следващия път, когато трябва да се представя, ще стана и ще кажа: „Казвам се Наталия. Аз съм просто майка……..“

Бог иска първо да се научим да го обичаме и да инвестират в това, което бих нарекла „Фонд на съгласието“. След това Той иска да се научим да обичаме и да инвестираме в другите хора от Божието семейство. Това е, което наричам „Фонд на съгласието“.

Как се инвестира в този фонд?

Като използвате част от парите си, за да насърчите приятелството си с други хора, за да се изградите взаимоотношенията с тях и да докаже любовта спрямо тези лица.

Всеки път, когато давате част от парите си на някой, ви се приближавате по-близо до него. Когато влагате пари за хората в малка група или инвестирате в тях, израствате по-близо до тях. Всеки път, когато напишем бележка на насърчение, когато сме купили храна и я дадем на някой, който е болен или нуждаещ се, току-що сме инвестирали в договорния фонд.

Всеки път, когато отворим дома си, за малка група и осигурим освежителни напитки, все едно сме инвестирали в фондът на съгласието. Когато сте осигурили детегледачка за някой, който се нуждае от такава, за да отидете на конференция или да отсъства временно от дома си, вие сте инвестирали пак в този фонд.

Използвайки средствата си, за да покажем любовта си към някой друг в семейството на Бога, е все едно да инвестирате в небесния фонд.

Защо трябва да правим това?

„Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога; понеже те славят Бога поради доказателството, което това служение дава за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето общение към тях и към всички“.

Можете да дадеш без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да дадеш.