Балканските противоречия са нова причина за свикване на 24 октомври 1885 г. в Цариград конференция на Великите сили.

Тази конференция продължава и след Сръбско българската война.

Вече е трудно да се иска възстановяване на положението отпреди 6 септември, затова Великите сили преговарят главно по условията за признаването на Съединението.

Преките турско-български преговори завършват с подписването на 24 март 1886 г. на Топханенски акт, който признава Съединението. Компромисът е постигнат благодарение на турското съгласие българският княз Александър Батенберг да поеме управлението на Източна Румелия, а в замяна Османската империя получава Кърджалийска околия и селата по долината на река Въча, населени предимно с българи мюсюлмани.

Съединението е извършено и защитено благодарение на пълното единение на българите от всички краища. Успехът му подсилва оптимистичната вяра, че това е само първата стъпка към пълното освобождение на българските земи.

Съединението е изцяло българско дело и е сред най-успешните събития в нашата историята.

Но то има и негативните последици.Съединението довежда до конфликт с Русия, което ще предизвика проблеми в бъдеще.

Съединението успява благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата. Щастието е добро, но е несигурен помощник, защото лесно променя посоката си.

Значителното уголемяване на територията на България ѝ създава потенциални противници на Балканите. Това затруднява следващата стъпка, борбата за освобождение на Македония.

При пристигането си в Моравия братята Кирил и Методи били приети от княз Ростислав в неговата столица Велеград.

Славянската реч на дошлите учители, силата на думите им и благочестивият им дух покорили сърцето на моравския княз и хората, които живеели там.

Писмеността и книгите, които донесли двамата братя, били поразяващи. Местните били развълнувани, всичко това им изглеждало като дар от небето. Ростислав събрал учениците и ги дал на Кирил и Методий да ги обучават.

Продължавайки започнатия в Цариград превод, Константин с Методий превели доста богослужебни книги, литургии, утринни и вечерни служби. Започнали и славянски богослужение.
„И се отвориха ушите на глухите към слушане на книжовни слова и служби, и за немите езикът стана ясен“.

Вместо да се проповядва на немски език и богослуженията да се извършват на непонятен латински език, народът слушал проповеди, нещо което не се е случвало до сега, на родния си език.

Братята не ограничили дейността си само в столицата на Моравия. От там Константин с брат си ежедневно се отправял по-нататък, посещавал градове и села.

Огласявал на невярващите думите на живот, поучавал народа чрез кръщение да се откажат от греховете си. Говорели им, че без това те не могат истински да се спасят.

Целта на учителското ходене на братята, било обучение и утвърждаване на хората от Моравия, които вече били приели християнството.

Полската Национална банка на Полша е обявила нова възпоменателна банкнота от 20 злоти. Тя е посветена на 1050-та годишнина от кръщението на Полша.

През 996 г. езическият княз Мешко I е приел християнството. Това събитие се смята за едно от най-фундаменталните в историята на Полша. Поляците смятат Мешко I  за основател на полската държава.

На лицевата страна на банкнотата се намира изображението на бюста на княз Мешко I и неговата съпруга, чешката княгиня Добрава.

На обратната страна на новата възпоменателна банкнота е образа на катедралата Гнезно, която е била построена от Мешко I и станала място за коронацията на редица полски крале, и чашата на Trzemeszno. Тази чаша датира от 10-ти век и е един от най-ценните богослужебни предмети в Полша.

Банкноти е с големина 144 на 77 милиметра. Пуснати са в обръщение 35 000 копия.

Веднъж в кръга на петербургските академици, сред които бил Ломоносов, бил и младия княз Иван Курагин, който решил да напомни, че и той е „величина“.

– Аз съм Рюрикович! Моето родословно дърво започва от Владимир Червеното Слънце. Кой може друг да каже такова нещо за себе си? Ето, ти Михаиле, син на Василий, можеш ли нещо подобно да кажеш за своите предци?

– За съжаление не мога,  – тъжно казал Ломоносов. – Работата се състои в това, че всички документи за нашия род са се изгубили по време на потопа.