Беше задушно. Повечето лица на присъстващите изразяваха отегчение. Някой от тях постоянно поглеждаха часовниците си и тежко въздишаха.

„Няма ли край всичко това? Кога председателят ще даде малко почивка?“ – тайно си мечтаеше всеки от тях.

Тези уморени мъже обсъждаха законопроект за гражданското състояние. Той бе съставен от един чешки юрист, а после преведен на български.

На едно място той гласеше така: Когато някой умре, кметството на съответния град или село, трябва да издаде за погребението на мъртвеца едно свидетелство „без платно и ковчег“.

Изправи се един слаб и висок мъж с едва набола брадичка и поиска разяснение върху последните думи:

– Какво означава „без платно и ковчег“?

Председателят на събранието си сложи очилата, прочете няколко пъти въпросния пасаж, а накрая заяви:

– Тук смисълът е съвсем ясен. Този пасаж позволява да се закопават мъртъвци без платно и ковчег.

Скочи друг представител от събранието и отсече:

– Каква груба грешка. Попитайте чеха, който е съставял този законопроект. Ако бяхте го направили, щяхте да знаете, че е искал да каже: „свидетелството за погребение да се издава безплатно и без гербова марка“. Тъй като на чешки колчег означава гербова марка.

Мъжете в събранието започнаха да се кикотят и смеят.

Злополучния тълкувател на въпросния пасаж смени цвета на лицето си. Издайническа червенина говореше красноречиво за срама, който изпитваше този доскоро наперен мъж.

Екзотична сватба се е състояла в мексиканския град Сан Педро Уамелула.

Кмет му се оженил крокодил. Булката в сватбена рокля тържествено се пренасяла през града. Тогава „младите“ се оженвали в кметството.

Такива сватби се правят всяка година през последните 200 години. Този ритуал е част от традициите на месните индианци, които в Мексико се наричат чонтали.

Те вярват, че женитбата с крокодил ще донесе голям улов на местните рибари и богата реколта на фермерите.

А самата, с големи зъби, булка индианците смятат за принцеса.

Освен това кметът не може да се откаже от сватбата.

След церемонията и ритуалите започва истинско веселие. Когато празникът свърши, невястата се пуска на свобода.

Статуята на Роланд е поставена на пазарния площад в Бремен. Тя е главния символът на града.

Според легендата, град Бремен ще запази своята независимост, толкова дълго, колкото го охранява Роланд.

Бременският Роланд и Бременското кметство през 2004 г. били включени в списъка на световното културно наследство на човечеството.

Дървен копие на Бременския Роланд с височина от 1,50 метра, се намира в лютеранската Сионска църква в Бруклин, Ню Йорк. През 1890 г. германските власти на германския град я подарили на бременци, които емигрирали в Ню Йорк.

Бразилският град Роланд е основан през 1932 г. от имигранти от Германия и е получил името си в чест на Бременския Роланд. През 1957 г. със средства от бременски „кафе“ бизнесмени в града е поставено копие на Бременския Роланд с размер 4/5 от оригинала.

Едно малко копие на Бременския Роланд властите на Бремен подарили град Кито.

Лозето на дядо Кольо се намираше на баира. То не беше голямо, само декар и половина. Край него често минаваха Дако и Досьо със овцете, които пасха.

Един ден не се стърпяха и решиха да опитат гроздето на дядо Кольо, то таман бе узряло. Примамливите едри зърна, отразяващи слънчевата светлина, още повече предизвикаха момчетата. Сякаш сами викаха: „Елата ни откъснете“.

– Но как ще влезем в лозето? – умърлушено попита Дако. – Ще ни хванат.

Досьо застана на колене и започна да се придвижва  по ръце и корем.

– Качвай се отгоре ми – засмя се Досьо – и слагай в торбичката. След това заедно ще си похапнем.

Дядо Кольо наобиколи тия дни лозето си и забеляза странни следи.

– Да е мечка, не е мечка, да е човек, не …, – започна да цъка старецът с език, – но гроздето го няма.

Така минаха ден, два, три, накрая старецът се качи на едно дърво и зачака крадеца.

Когато момчетата влязоха в лозето и Дако започна да бере, дядо Кольо веднага скочи от дървото и хвана пакостниците за ушите.

– Какво правите в лозето ми, – изкрещя им той.

Хвана двамата злосторници и ги поведе към кметството в селото. Стареца се оплака на кмета:

– Обраха ми лозето тези хаймани.

И дядо Кольо разказа всичко, което бе препатил и сам бе открил.

– Дако, ти влизал ли си в лозето? – попита кмета едното момче.

– Брах, но не съм влизал.

– А ти, Досьо, брал ли си?

– Влязох в лозето му, но не съм брал.

Кметът се усмихна и каза на дядо Кольо:

– Ти си върви, аз ще им ударя по пет тояги и готово.

Когато старецът излезе, кметът се обърна към изплашените момчета:

– Добре сте го надхитрили, но не влизайте повече в лозето му, защото ще си изпатите много.

Момчетата закимаха в знак на съгласие и заотстъпваха заднишком към вратата. Когато стигнаха до нея, хукнаха презглава.

Повече от един милион хора отиват във Виена в навечерието на зимните празници, за да посетят известния базар Christkindlmarkt, който се намира в самия център на Европа, пред знаменитото виенско градско кметство.

Тук чакат маса разнообразни подаръци и лакомства, огромна елха, рождествени сцени, вкусно печено, хорови концерти и не малко удивителни изделия на местните занаятчии.

В последните няколко години базарът е украсен със „снежни“ арки и светодиодно осветление на „звездната нощ“.