Спас бе вечно весел. За него казваха:

– Никога не сме го видели намръщен, на лицето му постоянно грее усмивка.

Той често придружаваше майка си до старческия дом, където бе неговата баба, но майка му винаги го оставяше вън да я чака и сама се срещаше с майка си.

Спас търпеливо изчакваше майка си,а след това двамата се прибираха.

Веднъж Спас трябваше да внесе голям пакет, който бяха донесли с майка си за баба му. Тъй като бе доста обемист и тежък майка му го помоли:

– Спасе, били ми помогнал да го внеса вътре.

Той взе пакета  последва майка си. Там бе една от жените, които обслужваше възрастните хора и една от медицинските сестри, която се грижеше за по-тежко болните.

И двете извикаха в един глас:

– Здравей, Спасе!

– От къде знаят името ти? – погледна го изненадано майка му.

Спас смутено наведе глава и почервенял обясни:

– След училище идвам тук да обслужа баба и някои от възрастните хора.

– Нищо не си ми казал до сега, – с укор го погледна майка му. – Мислех, че такива хора ще ти бъдат противни и за това дори не желаех да влизаш с мен при посещенията ми тук.

Усмивка отново разцъфна върху лицето на Спас.

– Мамо те са прекрасни хора. Разказваха ми доста интересни неща. Например, дядо Петър е бил на фронта. Той говори за другарите си за битките и сраженията . Леля Маша е била агроном и знае толкова много не само за цветята, и различните култури, но и за билките, гъбите….

От устата му се лееха истории за десетки съдби и хора.

Майка му го гледаше и не можеше да повярва на очите си. Синът ѝ бе пораснал и сам бе намерил мястото си в живота

Тя е родена на 10 декември. В историята е известна не само като дъщерята на поета Байрон, но и като първият програмист.

Графинята математик описала изчислителна машина и написала първата програма, когато още компютри не са съществували.

На нейно име е наречен език за програмиране „Ада“, а терминологията въведена от лейди Байрон се използва и до днес.

Графинята била толкова умна и привлекателна, че съвременниците ѝ я обвинявали във връзки с дявола, а тя не отрекла това.

Тя е посветена на историята на шоколада. За да направите тази екскурзия, туристи ще се нуждаят от около два часа. В хода на екскурзията участниците в нея ще огледат централните улици, а също и площадите на столицата на Великобритания, придружени от водачи, които са облечени в костюми на исторически личности.

За участниците в обиколката екскурзоводите ще разкажат интересни факти за шоколада., а също и за Лондонското кафене, в което през  XVII – XVIII  векове можело да се пробва този изумителен десерт.

Както е известно, през тези години жителите на Лондон обичали да се срещат със сладкари. Именно в тези заведения се разиграва развоя и се обсъждат плановете за сваляне на краля.

Едно от най-знаменитите кафенета се смята известното заведение Cocoa Tree, което било открито през 1693 година.

Освен това на туристите се показва пъб Red Lion, където можете да се насладите на горещ шоколад, получен по рецепта от 1692 г.

Първият тур на Chocolate House е предназначен за онези туристи, които искат да научат интересни истории от живота на лондончани, а не да опитат различни разновидности на шоколада.

Как мислите, колко време ви е нужно, за да преразкажете историята на САЩ, например от 1949 до 1989?

Певецът Били Джоуел е направил това за само за 4 минути и 47 секунди. Става дума за известния му хит „We Didn’t Start the Fire“ – „Не ние раздухахме огъня“.

Говори се, че в някои щати клипът на тази песен се използва  като обучаващо видео.

Някои критици казват, че песента прилича на реферат, написан в нощта преди предаването му.

Независимо от това сингълът „We Didn’t Start the Fire“ се превръща в един от най-успешните за музиканта. Той е заел 3-то място в американския хит парад.

В големият град съседите дори не се познават. Понякога само се разминават и вяло, поради стар запазен навик се поздравяват.

Людмила скоро се нанесе в двустайния апартамент на един не многолюден блок, не че в него нямаше хора, а поради простата причина, че те само се разминаваха, дори без да се поздравяват. Не се интересуваха един от друг. Дори някой да умреше от тях, другите нямаше да разберат, докато не се разнесе зловонната миризма от апартамента му.

Людмила имаше три деца и ежедневието ѝ бе запълнено до секунда, но тя обичаше да общува с хората и се стараеше да им помогне с каквото може.

До нея живееше възрастна жена. За нея казваха:

– Те е много ексцентричен човек. Живее сама, не общува с другите от блока и в дома си не пуска никого.

Людмила си помисли: „Тази жена навярно има нужда от помощ, но не знае към кого да се обърне“.

Тя няколко пъти се опита да заговори възрастната жена:

– Здравейте! Ако имате нужда от помощ бих могла да ви помогна.

Но старицата се свиваше и отказваше всякакъв контакт.

Людмила не се отказваше лесно особено, когато нещата не вървяха. Тя чувстваше, че тази жена се нуждае от помощ, а тук никой не ѝ обръща внимание. Людмила продължи да я поздравява и да ѝ предлага помощта си.

Най-накрая възрастната жена ѝ се довери, дори ѝ отвори вратата на апартамента си.

Когато младата жена влезе в него, разбра защо тази старица се държи така странно. Това, което видя се оказа много по-лошо от това, което очакваше.

Подът бе покрит със доста голям слой мръсотия. Дрехите бяха стари, а мебелите напукани. В кухнята почти нямаше храна.

И Людмила се хвана за работа. За няколко дена почисти апартамента. Изхвърли старите мебели и ги замени с запазени, които ѝ отстъпиха приятели и познати, когато им разказа историята на баба Мина. Превърна жилището в място, подходящо за живеене.

Изведнъж всичко се промени за старата жена, не само леглото, мебелите и всичко останало в апартамента. Тя вече имаше нови приятели, които често я посещаваха, готвеха ѝ и се грижена за нея.

Не е вярно, че хората в града, не се обичат и не желаят да общуват един със друг, просто им трябва повод, за да покажат добротата си.