Пред вас е логото на белгийските авиолинии. Първоначално то е имало съвсем друга форма.

Под натиска на общественоста или по-скоро на пътниците, се е наложило да го променят.
Как е изглеждал първоначалния вариант?

Отново са ви необходими допълнителни знания. Но ако човек е способен да отговори на всички въпроси, би ли се стремял към познанието? Само недостигнатите хоризонти привличат със своята тайнственост.

Тук не е нужно магия или фокус, а само желание да се намери необходимата информация, за да се допълни „базата данни“.

Ако не желаете много да се ровите и сами да търсите отговорът на въпроса, можете да прочетете самия отговор. И това е начин за добиване на знание.

Отговор:

Оригиналното лого се е състояло от 13 точки. Това количество, за много от пътниците от Италия и САЩ, се смята за нещастно.

За да не загуби клиентите си компанията решила да промени търговския си знак.

В избора между „12“ и „14“ дизайнерите се спрели на последното число. Те се страхували, някои от пътниците да не направят аналогия с 12-те апостола.

Подобни изменения са обичайна практика. В много западни хотели няма 13 етаж и стая с такъв номер.
А в Китай по същата причина пропускат числото 14. Изглежда белгийците на планират да летят нататък.

Военноморските сили на САЩ са стартирали за първи път подводен безпилотен апарат от подводница.

Изпитанията са се провели в Средиземно море в продължение на почти два месеца. Подводният робот е пуснат от многоцелева ядрена подводница USS North Dakota, която вече се е върнала в базата им в Кънектикът.

Апаратът е стартиран със специална настройка, разположена в горната част на подводницата. Тази добавка може да бъде използвана за превозване на подводни диверсанти.

По време на изпитанието е бил задействан робот Remus 600. Устройството има дължина 3 метра и тежи 227 килограм.

Подводните апарати във Военноморските сили на САЩ се разглеждат като допълнително средство, разширяващо възможностите на американския подводен флот, числеността на който постепенно намалява след приключването на „Студената война“.

В САЩ подводни апарати се използват от 1970 г. Тяхното внедряване се е ограничавало до търсене на мини, имитация на чужди подводници и изучаване на морското дъно.

В момента в САЩ се проучва възможността за използване на подводни роботи за събиране на разузнавателна информация и борба с вражески подводници.

Всеки от нас ако има часовник със стрелки знае, че стрелите се въртят само в една посока и никога обратно.
Но замисляли ли сте се защо именно в тази посока се движат, а не в обратно?

Ние сме свикнали с тава движение, като нещо обичайно и едва ли сме се замисляли за причината.
Така са вървели и сега продължават да вървят.

Всяко нещо си има причина, а това, че не сме си задавали въпроса: „Защо се случва така?“, освен ако някой не ни го е обяснил, това не означава, че няма причина за такова движение.

Ако не сте го правили до сега, помислете добре: „Защо стрелките на часовника се движат точно в тази посока?“

Е, ще ви подскажа малко. Представете си един слънчевия часовник.

Уморихте ли се? Какво не става ли? Май нещо липсва в информацията, с която разполагате.

Няма да ви измъчвам повече.

Отговор:

По този начин се е движила сянката на първите слънчеви часовници. Между другото, това е вярно само за нашето полукълбо. Ако часовникът е бил създаден в южната половина на Земята, тогава щеше да е обратното.

Една жена се отдели от множеството и изтича напред към Даниела. Това бе Дора. Тя беше дванайсет години по-голяма от Даниела, но те бяха силно привързани една към друга.

Дора беше интересен човек. Авантюристка, озоваваща се в средата на страхотни и невероятни приключение. Беше напълно независима и никой не ѝ държеше сметка какво прави и къде ходи. Тя бе всичко онова, което Даниела не беше, но много ценеше.

Дора бе облечена в избелели джинси и сива тениска. Вятърът развяваше кестенявата ѝ коса. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Тя прегърна Даниела и не искаше да я пусне.

Даниела трепереше. С Дора тя се чувстваше в безопасност. Обърна се назад към обхванатия в пламъци автобус и ѝ прилоша.

Тълпата я наобиколи и въпросите заваляха.

– Какво стана?

– Колко души имаше в атобуса?

– Колко от тях успяха да се спасят?

Даниела се беше уплашила и не знаеше към кого да погледне.

– Удари ни някакъв голям камион, – гласът на Даниела звучеше глухо. – Имаше още педнадесет до осемнадесет човека в автобуса.

– Познаваш ли някой от пътуващите? — попита я един едън мъж с навити ръкави над лактите.

Този автобус нямаше точно разписание, минаваше в интервал от …. до. Билетите не се резервираха предварително. Нямаше списък на пътниците.

Всяка информация, която можеха да съберат  от спасените хора бе добре дошла, както за близките, които очакваха роднините си, така и за полицията.

Даниела не познаваше никого, тя пътуваше сама в автобуса. Цялото ѝ тяло продължаваше да трепери.

– Бях седнала близо до задната врата, – каза Даниела. – Почти всички заемаха предните седалки.

Тълпата се насочи към следващите оцелели.

Пристигна пожарната и започна да гаси огъня обхванал автобуса. Всички се бяха оттеглили назад, резервоара на автобуса все още не беше избухнал.

Даниела се опита да си представи хората, която бе зърнала, когато се качи и минаваше назад, но образът бе смътен.

Чуваха се викове и плач между хората. Смъртта отново бе прибрала своите жертви. мъката и болката тегнеха като олово на това място.