Ушите на фенека служат като охладителна система. И всичко това е, поради факта, че този бозайник няма потни жлези.

Фенеките са пустинни животни, така че те могат без вода за дълго време, като същевременно получават такава от месо, плодове, яйца и дори листа.

Фенекът е най-малкият представител на семейството кучета. Теглото му не надвишава 1,5 .

Тези животни са способни да мъркат като котките.

Продължителността на живот им в дивата природа не надвишава 8 години, докато в плен могат да живеят два пъти по-дълго, някои животни са оцелявали до 20 години.

Слоновете от Източна Африка са се научили да се преместват през нощта, а през деня се крият, за да се спасят от бракониерите.

Поради нарастването на бракониерството животните са застрашени от изчезване.

Обикновено слоновете се хранят и придвижват през деня. През нощта те спят и почиват.

Увеличаването на незаконния лов, поради голямото търсене на слонова кост, е накарало големите бозайници да изменят своите навици.

Тъй като голяма част от бракониерите се движат през деня, слоновете преминали към нощен начин на живот.

Според изследовател, нощния начин на живот е изменило общественото поведение на слоновете.

Това младо дългоносо мече от ранно детство живее при хората, така че то е напълно опитомено.

Изглежда, че малкият бозайник не обича толкова самите хора, колкото косите им, защото във всеки момент е готово да се превозва в тази необичайна „играчка“.

Разбира се, някои игри на дългоносото мече трябва да се спрат, защото животното може да се увлече прекалено много в дърпането на косата.

От дългоносото мече, честно казано, фризьор е малко трудно да стане, защото то работи много не професионално.

Птици от семейство медопоказващи обичат да ядат пчелен восък, но не са в състояние да проникнат в кошера.

Вместо това те търсят хора или други бозайници, които ядат мед.

Долитат до тях и ги подканят да ги последват, а след това ги довеждат до пчелите.

След отварянето на кошера, човек събира меда, а птиците имат достъп до восъка.

Резерватът „Большой Алтай“ е разположен на границата на Република Алтай и Източен Казахстан. Това е област, където не се извършва никаква дейност.

Площта ѝ е над 1,5 милиона хектара. Тук е фокусирано богато разнообразие на флората и фауната. Резерватът се обитава от 47 вида птици и 12 вида бозайници, включени в Червената книга на Русия и Казахстан.

В резерватът също растат 54 вида редки и 89 ендемични растителни видове. Това е първата за Русия и Казахстан охраняемата зона с висок международен статут.

Процесът на проектиране на трансграничен биосферен резерват е отнел повече от три години.

По-нататъшно развитие на охранителните дейностите тук ще се основава на принципите за постигането на баланс между опазването на природата и развитието на местните общности.

Според експерти, биосферен резерват „Большой Алтай“ може да служи като модел за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите в контекста на устойчивото развитие на трансграничния регион на Алтай.