Архив за етикет: константа

Космически джаз

633Бурак Улаш, сътрудник на планетариума към Турския колеж в Измир, е създал пиеса въз основа на колебанията на един от компонентите в двойната система Y Giraffe.

Улаш е използвал аналогия между между вибрациите между звездите и трептенията в различните музикални инструменти, и въз основа на това е създал музикално произведение.

Такива колебания са наблюдавани при много звезди. Например, промяна на светлината на Цефеидите (вид променливи звезди) е свързана с вибрации, задвижвани от термоядрени реакции.

Тъй като този процес е периодичен, физиците могат да получат информация за честотата на наблюдаваните трептения. Подобен набор от честоти на осцилация могат да бъдат представени чрез музикални гами, за всяка нота има съответна честота.

В по-ранните си работи авторът е изследвал, как може музиката да опише колебанията в една двойна система. Оказало се, че най- добрия начин за описване на компонентата А е намаляване на нормалната гамата. Долната част на това описание представлява намалена гама, а горната е нормална и се състои от седем ноти. На основата на такава гама е записано произведение от фа диез.

Звуците от звездите са създадени чрез обработката на научни данни.

Спектърът от колебание на звездите е отнесен към минималните наблюдавани честоти, умножен по константа, съответстваща на честотата на нотата сол от четвърта октава – 392 херца. Благодарение на това са получени нотите сол, ла, до и ре.

По същия начин по-рано са били създадени и други музикални произведения.

Така Петер Трачик заедно с LHCb е записал композиция в стил хеви метъл, въз основа на открития Хигс бозона, а на музикален фестивал в Монтрьо е прозвучала джазовата импровизация, в което са били включени данните на детектора ATLAS.

Потопен в един виртуален свят

imagesРумен мина с бързи крачки между симетричните купове от компютърна памет и някъде в средата мярна тази, която му трябваше. Носеше сини дънки и памучна зелена риза.

Високата му фигура се открояваше между три компютърни екрана с формата и големината на огледала. Обстановката приличаше на пробна в универсален магазин.

Румен бе истински гений. От дванадесетгодишен  проектираше и разработваше компютри.

В желанието си да намери най-ефективен интерфейс, бе преправял тази системата безброй пъти. Използваше множество клавиатури, гласово активиране, виртуална реалност и говорящи холограми.

Всичко край него се променяше. Само Румен оставаше единствената константа на постоянно променящото се уравнение.

Радко почука на вратата, но Румен не го чу, затова бутна вратата и влезе.

В това време Румен се стрелкаше покрай стъклените екрани, на които просветваха данни. Той жестикулираше, докосваше и преместваше неща от един екран на друг.

Някакво странно приспособление за глава покриваше едното ухо на Румен и прибавяше  към дясното му око допълнителен миниатюрен екран, дълъг, колкото човешки пръст.

– Някой ден ще вляза тук и ще те намеря вграден в хардуера, – засмя се Радко.

Тъй като Румен не бе забелязал влизането на приятеля си, се стресна от гласа му.

– Можеше поне да почукаш, – недоволно реагира Румен.

– Как може при всичката тази неразбория от технологии, да не си сложиш звънец? – скастри го на шега Радко. – По-добре си вземи куче.

Лицето на Румен се сгърчи от негодувание.

– Имам си куче, но го оставих в къщи, защото пикае навсякъде и ми изгриза сумати кабели.

Изведнъж двамата приятели избухнаха в смях, който освободи напрежението създало се между двамата. След това Румен се ти, защо бе дошъл Радко.

В града им гостуваше специална научна изследователска експозиция и двамата беха взели решение, имено днес да я посетят, но както винаги Румен бе забравил.

Той забравяше дори и да яде, като застане между компютрите. Та какво да кажем за другите неща, просто нямам думи…..

Как човек запомня телефонни номера

indexВсеки човек помни 5-10 телефонни номера, които той често използва. В процеса на повторна употреба на номерата се използват различни видове начини за запомняне.
Какви са тези начини?
1. Рисунка на телефонния номер образувана от цифровата клавиатура на телефона. Квадрати, линии, триъгълници. Цялата тази информация е оформен като геометрични фигури.
2. Числата на телефоните в непосредствения им вид, както виждаме телефонен номер на хартиен носител. Това е зрителна информация.
3. Във вид на една фраза. Двеста и четиридесет и шест, седемнайсет, двадесет и три. Тук работи речевата памет, когато си спомняме добре отделните думи или кратки фрази.
4. Свързване към познатия информация. Мнемонически метод, който повечето хора използва. 906-917 – 41-906 63 – лесно се запомня, защото шест е обърната девятка, 917 – година на революцията, 41 началото на войната, 59 – годината на моето раждане. Познати, например, математическа константа – 3.14.
5. Групирането на лесни за запомняне комбинации от числа. 121 – 00 01 12 – 1 – 000 – 1. Често можете да видите как по реклами прегрупират телефонни номера, така че се получат по-прости за запомняне групи от цифри.
Комбинацията от тези методи, плюс повторната употреба на информация, многократно набиране на месеци или дори години, дава ефекта на запомняне „просто така“. И това е само за една дузина телефонни номера.

На обратната страна на пощенски плик

tmp_IMG_20140421_2202032091714458През 1931 г. по време на посещението си в обсерваторията „Маунт Уилсън“ Анщайн за първи път се срещнал с Хъбъл.

Когато се убедил, че вселената наистина се разширява, той нарекъл своята космическа константа „най-голямата ми грешка“.

Все пак по-нататък се установило, че грешката на Анщайн не е достатъчна, за да разклати основите на космологията.

Докато развеждали съпругата на Айнщайн из огромната обсерватория, ѝ обяснили, че гигантския телескоп се използва за определяне формата на вселената.

Госпожа Айнщайн невъзмутимо казала:

– Мъжът ми прави това на обратната страна на пощенски плик.

Дори Айнщайн едва не станал жертва на грешка в изчисленията си

Той използвал така наречената космологическа константа в много от своите формули, потвърждавайки грешната идея, че вселената е стабилна, а не свиваща и разширяваща.
В крайна сметка, било доказано, че вселената постоянно се разширява.
Айнщайн трябвало да премахне тази константа от своите изчисления.
Въпреки това се оказало, че вселената се разширява със все по-големи темпове. Така че отново потрябвала величина, която да отрази това явление. И Айнщайн отново добавил в своята теория на относителността космологичната константа.