Една продавачка на плодове си купила Библия и като започнала да я чете, станала християнка. Тя така обикнала Божието Слово, че стоейки зад щанда, докато била свободна, четяла Библията.

Веднъж един господин я попитал:

– Какво четете, госпожо?

– Божието Слово, – отговорила продавачката.

– А кой ви каза, че това Слово е от Бога? – попитал господина.

Продавачката вдигнала очи нагоре и на свой ред попитала:

– Можете ли да ми докажете, че ей там светлината от горе е именно от слънцето?

– Защо? Най-доброто доказателство е, че ме топли и виждам светлината му.

– Да, – възкликнала жената, – най-доброто доказателство, че тази книга е Божие Слово е това, че тя храни, топли и осветява душата ми“.

„Никоя книга в света не носи толкова вътрешна радост на човека, колкото Библията, както дете чува гласа на баща си, така вярващият чува Бог „- е казал Йохан Хердер.

Божието Слово е перфектният инструмент, за да се избегне изкушението на врага, единственият начин за възстановяване на душата. То прави човек способен да се противопоставя на дявола и всичките му трикове.

Божието Слово е живо семе, божествено, което трябва да порасне в нашите сърца. Защо трябва да се сеят семена, ако те не донасят плод?

Така и Словото Божие проповядвано и чуто, остава безполезно, ако не даде плод в нашите сърца., т.е. когато ние не се стараем да оправим живота си по неговите правила.

Духовната зрелост е сила, кураж, дръзновена вяра, стабилност и верност към Господа. Тя се намира в пряка зависимост от това, колко време и как човек прекарва в молитвено изучаване на Божието Слово.

Пен Бо, 19 годишният студент от Китай, който наскоро се записал в първи курс на колеж, бил много радостен за това, че започва нов етап в живота си.

Тъй като учебното заведение се намирало в друг град, даже и в друга провинция, младият човек ще трябва да живее в общежитие. До новото си учебно място младежът решил да стигне по необичаен начин, а именно на велосипед.

Смелият Пен прекарал 38 дни в пътуване през 7 провинции, а общият му път е бил 3319 километра. Пътешественикът разказал, че от детството си се увличал от активен вид почивка.

Въпреки че, семейството на студента било против такова пътуване, той настоял на своето и успешно се добрал до местоназначението.

Освен това Пен взел за пътя всичко необходимо, включително някои инструменти и лекарства, той научил предварително как се сменя гума или как да постави спирачки на велосипеда си.

Всеки човек е съпроводен от цветя още от раждането си. Тях ги даряват, отглеждат, любуват им се и им се възхищават.

За тях четем, рисуват ги, посвещават им стихове. Но ние не всичко знаем за тях.

Учените наскоро установили, че цветята и някои необичайни дървета могат да реагират на различни хора по свой начин.

С помощта на специални инструменти те определили различната реакция на цветето, поведението и отношението към човека, който късал венчелишчетата им, грижел се и бил внимателен към него.

Въпреки юношеските си години Вълчо взе да търси отговори на много въпроси, които го вълнуваха. Ровеше се в книги и справочници, посещаваше различни сайтове, а след това дълго разсъждаваше над това, което бе открил.

Понякога излизаше по високите скали застрашително надвесили над селото, в което живееше, търсейки опора на своята непокорна мисъл.

Той имаше широки интереси. Вълнуващите го теми бяха от различен характер. Сред бележките, които си водеше, можеха да се открият някои учудващи занимания.

Например не малък бе интерес му към подреждането на музикалните инструменти в оркестъра. В скица бе отбелязал къде се поставят струнните, духовите и духовите инструменти, но много по-интересно разсъждение бе записано под тази подредба.

„Подобен ред трябва да има и в нашият обществено политически живот. Именно тогава ще има единство и хармоничност в симфонията на общението между хората.

Ако диригентът, ръководителят на страна, фирма, учреждение, не си е на мястото или няма добра акустика, се получава дисхармония.

Обществото се раздробява на партии, класи и сдружения и хората се наежват едни срещу други“.

Веднъж с приятеля си Асен разговаряха на тема: Как може да се преустрои нашият нерадостен живот?

– Трябва да използваме нови източници на енергия, – настояваше Асен.

– Сегашните имат ограничено въздействие, – не се съгласяваше Вълчо. – Те само загрозяват и тровят природата.

– Новите източници на енергия трябва да са непрекъснато възвръщаеми, – не се предаваше Асен, – като тоновете отпадъци, водата в реките, моретата и океаните, като вятърът , приливите и отливите.

– Но милиардите, вложени от корпорациите в нефтената промишленост, в газодобива, фармацията, уранодобова, …., – нервно повдигаше ръце Вълчо, – вадят от равновесие човечеството.

– Е, да – съгласи се Асен, – всичко това ни обрича на войни….

– И към самоунищожение, – допълни Вълчо. – Това води към хаос и взаимно изтребление.

Така растеше будният младеж, търсещ изход за загниващото общество, в което живееше. Идеи не липсваха, но ако нямаше подкрепа, тези и други подобни разсъждения ще потънат в примирилото се мнозинство.

Главният лекар на болницата на затвора в Москва Федор Хааз, всички в Москва го наричали „Фьодор Петрович“, получи медицинско образование във Виена.

След случайна покана на руски благородник, той след като го излекувал, останал в Москва. Бързо спечелил репутация на отличен професионалист и хуманен лекар.

Имащ голяма частна практика, Хааз безотказно лекувал бедните.

По време на Наполеоновото нашествие заедно с действащата армия той дошъл в Париж.
След това той станал член на „Комитета на попечителите на затворите“.

Сблъскал се с ужасната картина на физическите и нравствени страдания на затворниците. Той изобретил по-леки окови и давал всичките си пари за тяхното производство. Молел от богатите пари за това дело, а те не можели да откажат на стареца, който никога не искал нищо за себе си.

Арестанти, които пристигали в Москва чували мълвата за състрадателния лекар на затвора.

Веднъж през нощта, когато той бързал за болен, който бил беден, в тъмнината крадци започнали да събличат вълчата му шуба.

Хааз им казал:

– Чака ме болен  беден човек. Няма да ви издам, но елате у дома за тази шуба. Аз Доктор Хааз и живея в болницата.

– Бащице, кой ще ви докосне, – отговорили неочакваните събеседници. – Ако позволите, ние ще ви придружим.

Когато състрадателният лекар умрял, цялото негово имущество се състояло от няколко рубли, износени дрехи, книги и астрономически инструмент. Оказало се, че старецът е имал една слабост…. обичал през нощите да наблюдава небето.

В последния си път го съпроводили 20 хиляди човека. Ковчега му носели на ръце до гробищата.
На надгробната му плоча бил изсечен неговия девиз: „Бързай да правиш добро!“