Сатана събра всички бесове. В своята встъпителна реч той каза:

– Ние не можем да забраним на хората да ходят на църква. Не можем да им забраним да четат Библията. Трудно ще ги спрем да се обръщат с молитва към Бога. Когато се свържат с Бога, ние губим властта си над тях. Нека ходят на църква, но ние ще им откраднем времето, така че те винаги да бъдат заети и да не могат да се молят, да мислят за смисъла на живота си и да развиват своите отношения с Бога. Ето какво трябва да направите, трябва да попречите на хората да влизат в общение с Бога и поддържате това целия ден.

– Но как ще го направим? – закрещели демоните.

– Увличайте ги с дребни неща и измислете повече начини, чрез които умовете им да бъдат заети с ненужни дейности. Главното е, да им внушите да се стремят към повече материални блага и богатство. Нека всеки от тях придобие желание, да има повече пари, да купува коли, апартаменти, вили. Нека да работят все повече и повече, за да ходят на ресторант, кафе, да си купуват нови дрехи, да правят скъп ремонт в домовете си и да ги оборудват с най-модерните мебели.  Изкушавайте ги да харчат, да взимат заеми, многогодишни кредити и така да стават роби на банкерите. А когато се увлекат в преследване на Мамона, на тях няма да им трябва Бог.

Демоните се хилеха и потриваха доволно ръце.

– Убеждавайте жените да остават на работа, а мъжете да работят по 7 дена в седмицата, – продължаваше да ги напътства сатана. – по 10-12 часа на ден, за да нямат време за семейството си и възпитанието на децата си. Направете обучението в училищата да бъде повърхностно. Нека децата да се шляят от сутрин до вечер по улиците и да стават част от лоши компании. Тогава те ще престанат да се учат и от тях нищо добро няма да излезе. Тогава семействата ще започнат да се разпадат.

Демоните започнаха възторжено да ръкопляскат. Щом утихнаха аплодисментите дяволът продължи:

– „Стимулирайте“ умовете им с предавания по телевизията и разнообразни сайтове, музика и филми в Интернет. Следете във всеки магазин или зала да не звучи духовна музика. Блокирайте съзнанието им и разрушете единството им с Бога. Можете и вие да предложите още мерки в тази насока. Вярвам, че имате прекрасни идеи, как да се осъществи делото ни.

– Предлагам да ги залеем с новости и реклами по 24 часа в денонощие, – предложи един проскубан, стар демон. – Да напълним пощенските им кутии с каталози за поръчки на нови стоки, предложения за уж безплатни продукти, услуги и фалшиви надежди.

– Да показваме по телевизията и в списанията, красиви модели, – засмя се един  озъбен демон, – така че мъжете да обръщат внимание само на външната красота и да започнат да недоволстват от съпругите си.

– Да направим така, че жените да изглеждат твърде уморени, за да даряват с любов мъжете си.- протегна се напред един, приличащ на жаба, демон. –  Ако мъжете не получават достатъчно любов в домовете си, ще я търсят другаде, а това бързо ще разруши семействата им.

– Предлагам на Рождество и Великден да ги разсейваме с празнична суета, – тропна с крак един дребен демон,  – като концерти по телевизията, вие знаете точно какви и трапези изпълнени с много храна и алкохол. Така децата им няма да разберат истинското значение на тези празници.

– Да им погодим номер, – предложи друг демон, – след отпуска да се връщат още по-уморени. Да нямат време да излязат сред природата и да се любуват на Божиите творения. Вместо това да ги караме да ходят на кино, да играят игри на компютъра или да залагат в хазартните клубове.

– Да залеем живота им с толкова неотложни въпроси, че да нямат сили да погледнат към Бог, – извика някой от задните редове. – Така скоро ще започнат да живеят и работят, жертвайки здравето на семейството в името на парите или положението си.

– А това дали ще даде резултат? – попита един демон недоверчиво.

– О това са изключително добри идеи, – каза самодоволно дяволът. –  Хората ще стават все по-заети, ще тичат насам и натам, без да им остава някакво време, за да помислят за себе си и семействата си. Вървете и работете, вие много добре знаете какво точно трябва да правите.

Когато наблюдаваме модели, очакваме от тях да са съвършени. Но много от нас даже не подозират, че някои от тях, всеки ден се борят с някакво заболяване.

Такива модели вдъхновяват не със своята красота, а с невероятната си сила на духа.

Днес благодарение на Ребека Марин често се използва понятието „бионичен модел“.

Девойката се е родила без ръка, но това не ѝ е попречило да стане модел и филантроп.

Ребека не е станала модел веднага. Тя се е опитвала да си пробие път към подиума дълго време. Борбата с модната индустрия ѝ е отнела доста години.

Днес тя има бионична ръка, известно име и сключени договори с  TIME, People, Cosmopolitan и Teen Vogue.

Много страни днес живеят според Грегорианския календар. Негова „прародител“ се смята, че е Юлианския, чийто „корени“ са от календара на Древния Рим.

Всичките имена от съвремения календар могат да се похвалят с древноримски произход.

В Древния Рим започвали годината от месец март. В един от най-древните календари, наричан календарът на Ромул, годината имала 10 месеца, но те можели да поберат само 304 дни. Тогава не са съществували януари и февруари.

По време на реформирането на календара Тарквиний привел изчислението на годината към лунно слънчевия цикъл. Така се появили януари и февруари, който имал 29 дни, а във високосна година 30 дни.

Следващата голяма реформа на календара се „приписва“ на Гай Юлий Цезар. Били въведени три поредни години по 365 дни и четвърта с 366 дни. За да се ознаменува това събитие бил преименуван един от летните месеци на юли.

Следващият, който се „увековечил“ в календара е Октавиан Август. Август имал четен брой дни, а това носело нещастие, за това месецът на императорът бил увеличен с един ден. Днес, след юли с 31 дни, следва август също с 31 дни.

Денят прибавен към месец август бил взет от февруари. За това сега вторият месец от годината има 28 дни, а на високосна година 29 дни.

Тъмнината бе обгърнала с уморените си длани стихналото градче. Във всеки дом цареше тишина и спокойствие. Градската суматоха оставаше отвън, зад портите.

Това бе най-хубавото време, когато семействата се събираха и си разказваха интересни истории край огнището.

Домът на Калчо ковача по нищо не се отличаваше от другите, но си имаше безценен разказвач. Това бе дядо Марин, възрастен човек с посивели коси, запазил яката си снага. Много страни бе обиколил, с какви ли не хора се бе срещал, през какви ли не беди и препятствия беше минавал, но доброто си сърце бе запазил.

Тази вечер малките го бяха наобиколили и настойчиво му се молеха:

– Хайде, дядо Марине, разкажи ни нещо, моля ти се.

Старият човек вдигна стомната, пийна малко, усмихна се добродушно на децата и примирено каза:

– Добре, добре, само мирувайте.

Децата веднага се умълчаха, сякаш някой бе замахнал с вълшебна пръчка и им бе залепил устата.

– В Рим имало един банкер, – започна своя разказ дядо Марин. – За него говорели, че е най-богатия човек на света.

– Наистина ли? – запна учудено малкия Станимир.

Някой от останалите изшъткаха на малчугана, но Дядо Марин не му обърна внимание, а продължи:

– Веднъж поканил папата с кардиналите му на гости у дома си на вечеря. Ястията били поднасяни в златни съдове.След вечеря всички се отпуснали тежко по местата си сред оглозгани кости, рибни скелети, черупки от стриди и кори от портокали. Банкерът казал: „Какво пък, по-добре да си спестим миенето“ и изхвърлил един от съдовете през прозореца

Гостите веднага последвали примера му и започнали да изхвърлят всички съдове от масата през отворените прозорците,а те падали в реката, която минавал край този дом. След тях полетели мръсните покривки, белите кърпи за хранене. ……, всичко, до което успели да се доберат. Гостите се смеели, а смехът и отеквал надалече от дома.

– Но дядо, нали каза, че съдовете били златни, – обади се Силвия. – Нима за този банкер те не са имали стойност?

– Той бил много хитър човек, – засмя се дядо Марин. – Преди това бил наредил да опънат мрежи край брега. Там стояли гмуркачи, които изваждали всичко, което се изплъзнело от мрежата.

– И всичко ли са успели да хванат? – попита Станимир.

– Един от служителите в домакинството на банкера, се появил на брега на сутринта и започнал да проверява всички извадени предмети по списък, като пробивал дупка срещу името и описанието му на листа, – допълни разказа си дядо Марин.

– Че това ли му е прехваленото богатство? – изрази гласно неодобрението си Симо.

– Може би така е искал да покаже, че златото няма голямо значение за него, тъй като е много богат, – заключи Севдалин.

Дядо Марин весело гледаше децата край себе си, слушаше коментарите им и се усмихваше, а на себе си казваше: „Виж колко са малки, а разсъждават, като големи хора, има хляб в тях“.

Тя е красива и активна, жизнерадостна и невероятно обаятелна. Нейното име е Ксения Безуглова.

Тя казва:

– Човек винаги има на какво да се радва.

Но има нещо, което е голямо предизвикателство за тази красавица. Тя се придвижва с инвалидна количка.

Животът на тази млада жена, безвъзвратно се изменил преди седем години, след ужасна катастрофа.

Но това не я е направило отшелник. Тя не се обидила на живота заради това, че е белязана с печата „инвалид“.

Ксения е родила две дъщери. Спечелила е конкурс за красота и се е заела да помага на хора с увреждания.