„Който обича поправление, обича знание, а който мрази изобличение е невеж „.
Никой не обича да го наставляват, защото се засяга неговата гордост.
Но знание и мъдрост придобива този, който е внимателен към забележките на другите, особено на възрастните хора.
Това изисква скромност и смирение.
Този, който яростно отхвърля опитите на другите да го поправят, е невеж и постъпва глупаво.
За младите хора много е важно обкръжението им. Ако приятели те канят някъде, често е трудно да се откажеш.
Когато те викат да отидеш по пътя на греха, несправедливостта, кражбата и злото, Мъдростта вика:
– Сине мой, не се съгласявай!
Независимо от това, че пътя към греха се оказва доста съблазнителен и по-лек, не ходи по него. Дори птиците избягват примката.
За това младите хора трябва да бъдат мъдри в избора си на път в живота.
Бог е изпратил Мъдростта за да обяви пътя на живота. Въпреки това, много хора отхвърлят нейните думи и изобличения, уверени, че знаят всичко.
Ако човек отхвърли съветите на Мъдростта, върху него ще дойде ужас, беда, скръб и притеснения. Тогава той ще Я вика, но тя няма да го чува. Той ще опита плодовете на своите мисли в живота си.
Тези, които се боят от Бога, ще живеят безопасно и спокойно, без да се страхуват от злото.
С една дума казано, слушай Божията мъдрост.
1904 г. Третите Олимпийски игри. Спортистите се съревноваваха по гребане, борба, бокс, плуване, тенис, тежка и лека атлетика.
В състезанието по бягане, скачане, стрелба с лък и хвърляне на копие участваха само ескимоси, филипинци, индийци и африканските пигмеи. Думата „расизъм“ все още не беше придобила отрицателен отенък. Тя по-скоро бе свързана със засилен интерес към живота на представителите на по-слабо развитите страни.
Едно от лекоатлетическите съревнования беше маратонът. Всеки спортист в тази дисциплина трябваше да пробяга 42 километра, в 33 градусова жега, в задушната атмосфера на река, хълмове и прашни пътища.
Прахът се издигаше не само под краката на лекоатлетите, но и под колелата на съпровождащите ги коли.
Един от наблюдателите, съпровождащ маратонците на автомобила си съобщи:
– Фред Лорц е измамник. След като пробяга 14,5 километра, той си почина малко. След това поиска от треньора си: „Моля ви, освободете ме. Не мога да продължа състезанието“. Тогава треньорът му го качи в автомобила си и така Фред премина следващите 17,7 километра. Когато колата се счупи, Лоренц вече починал си, продължи да бяга. Той измина последните 8 километра и пристигна първи.
След това изобличение Фред Лоренц каза:
– Това беше просто шега. Нямам никакви претенции за златния медал.
Един час след Лоренц финишира Томас Хикс. Той едва движеше краката си. Трудно стигна до финалната линия и изпадна в безсъзнание.
На другия ден след като се съвзе, Хикс разбра, че е станал шампион поради дисквалификацията на Лоренц.
Победата на Томас също не беше много чиста.
По-късно неговият треньор призна:
– 11,3 километра преди финала Хикс припадна. За да го върна в съзнание му направих инжекция със стрихнин и му дадох глътка френски коняк „Rémy Martin“.
– Това като допинг ли действа? – попита един от присъстващите.
– Стрихнина е много силна отрова, – поясни треньорът на Хигс, – но в малки количества действа като възбуждащо средство. Конякът също стимулира сърдечната дейност.
– Това достатъчно ли му беше да стигне до финала? – попита същият мъж, който се бе обадил преди малко.
– Не, – въздъхна тежко треньорът на Хикс. – На 4 мили преди финала Томас отново изчерпа силите си и се наложи да му сложа още една инжекция. След това бях непрекъснати до него. Той не тичаше, по-скоро ходеше.
Така Хигс се бе добрал до последния хълм, приблизително на 2.3 километра от стадиона. От този хълм Томас вече виждаше арената. Публиката също го видя и горещо започна да му ръкопляска и насърчава:
– Хайде давай! Вече си на самия край! Не се предавай, остава ти още малко!
Благодарение на подкрепата от публиката Томас Хикс с остатъка от волята си завърши състезанието и финишира.
Според днешните стандарти треньорът на Хигс бе приложил допинг, но тогава организаторите на игрите не обърнаха внимание на това. Може би защото, към организацията на Олимпийските игри в Сейнт Луис имаше прекалено много оплаквания.
Трасето за маратона беше много лошо изградено. На пистата имаше само един източник на вода, който се намираше на 12 мили от старта. Никакво друго „облекчение“ не беше измислено. Огладнелите спортисти се отбиваха в градините по пътя на маратона и си късаха плодове от тях. А някои от тях трябваше да напуснат трасето, защото ги нападаха кучета.
Това беше най-лошо организирания маратон.
След Сейнт Луис организаторите се замислиха дали да не премахнат това бягане на 42 километра.
В края на краищата маратонът като дисциплина се запази в Олимпиадата и много състезатели са участвали и ще участват в него при провеждането на Олимпийските игри.
Когато се намирам в присъствието на Бог, осъзнавам, че съм грешник, не в общ смисъл на думата, но мога конкретно да видя къде точно се е загнездил грехът ми.
Ако човек няма проблеми може да каже:
– Да, знам, че съм грешник.
Но Бог не слуша такива празни думи. Той изобличава конкретно.
Такова конкретно изобличение показва, че човек е бил в присъствието на Бога. Грехът винаги има конкретни проявления.
Първо, Бог започва да ни обвинява в някои конкретни наши мисли, които ни показва Святия Дух.
Ако приемем Неговото изобличение, Той ни води по-нататък и разкрива в душата ни целия резервоар с греха ни.
Бог така действа спрямо нас, когато съзнателно влизаме в неговото присъствие.
Когато човек е все още на първото стъпало, която го води към висините, той може да каже:
– Аз не знам, че съм го направил.
Но Святият Дух ще го изобличи:
– Точно това не си направил, както трябва.
Исая видя светостта на Господа и разбра, че е с нечисти устни.
„И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви“.
Горещият въглен изгори греха там, където той е свил гнездо.
В катедралата цареше трескаво вълнение. Жените си вееха пред лицата с каквото намерят и шепнаха възбудено, а мъжете пристъпваха от крак на крак от нетърпение. Всички очакваха с безпокойство проповедника. За него бяха чували, че докато проповядвал ставали чудеса.
Свещеникът застана на амвона. В очите му блестеше увереност. Стисна здраво краищата на амвона и каза:
– Нашата проповед днес ще бъде върху двадесета глава от Книгата на Йеремия.
Гласът му бе силен и отекващ, но изненадващо носов и пронизителен. Свещеникът поклати тъжно глава и сведе лицето си, сякаш бе засрамен.
– Аз станах за присмех цял ден, всички се подиграват с мене, защото словото Господно ми става причина за позор и присмех., – той вдигна лице нагоре, сякаш се взираше право в Бога. – Неговото слово стана в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми. Уморявам се да го задържам, …. но не мога.
Свещеникът погледна към хората.
– Въпреки, че ми се присмивате не мога да крия повече Божието Слово. Думите Му така ярко пламтят в мен, че ако не заговоря, ще изгоря в огъня им. Чуйте Господното слово и добре си помислете. Този град е станал свърталище на крадци, разврат и кръвопролития. Идват страшни времена и вие ще бъдете бедни и окаяни.
Гласът му стана по-дълбок и набра сила. Въздухът трепереше от смайващите му изобличение.
– О, вие прелюбодейци, содомити и развратници! Децата ви жестоко ще бъдат наказани. Ще ги влачат по улиците и ще ги смазват от бой, но Бог ще остане глух за жалостивите им стонове.
В храма повечето се разхлипаха. Мъже и жени заровили лица в дланите си ридаеха.
Една от жените разгневена, вдигна глава и извика:
– Как смее! Бог чува плача на невинните чада! Как може да изрече такива ужасни думи?
Гласът ѝ бе заглушен от стоновете край нея. Един мъж я побутна с лакът и ѝ каза:
– Госпожо, не предизвиквайте допълнително гнева на Бога – и смирено наведе глава.
– О, Боже, – извика още по-силно свещеникът.
Той притисна лице до събраните си длани. Силно се разрида. След това вдигна обляното си със сълзи лице към небето и заговори:
– Аз съм само един смирен свещеник. Не съм молил за твоето благоволение. Не жадувам да ми пращаш видения. Покорно се подчинявам на волята ти. В Твое име желая да претърпя страданията на Йеремия.
Свещеникът устреми поглед към хората и гласът му внезапно омекна:
– Плача неутешимо също като вас …. за децата. Ридая за бедствията, които ни очакват. Колко дълго още ще грешим? Колко дълго ще обиждаме Бога, преди да изсипе върху нас справедливия си гняв? Като любящ баща, Той досега въздържа десницата си. Но ако чедата му продължават да живеят в грях, за тяхно добро Бог ще въздаде тежко наказание.
Свещеникът се обърна към жените:
– Вижте се жени. Вие с вашите блестящите накити увиснали на вратовете ви и обеците на ушите ви. Ако само една от вас се разкае за суетата си, колко бедни биха се нахранили. Вижте кадифето, броката, коприната и всичко, което краси телата ви. Ако се облечете по-просто за да угодите на Бога, колко много можете да спасите от глад.
Изобличението на свещеникът не подмина и мъжете.
– А вие, мъже, с вашата ненаситност и пиянство. Ако останете само в обятията на съпругите си Божието царство ще се умножи. Ако дадете пари на бедните, никой в този град няма да гладува. Откажете се от алкохола, така няма да има дразги и побоища. Оставете земните богатства и търсете Божията милост.
Свещеникът наведе глава и започна да се моли:
– Велики Боже, отвърни сърцата ни от греха и ги обърни към Теб. Пощади ни от мъките, които чакат онези, които не следват твоите закони.
Тук там се чуваха още стонове и плач. Хората се молеха и покайваха за греховете си, очаквайки Божията милост да се излее върху тях.