Ако Бог беше унищожил злото и ние бяхме програмирани само за добри дела, щяхме да загубим свободата да избираме.

Щяхме вече да не сме нравствени същества, а роботи.

Роботите не могат да обичат, а Бог ни е направил такива, че да можем да обичаме. Любовта е невъзможна, без право да се избира любящия обект на любовта.

Ние не може да принуди другите да ни обичат. Можете да ги накараме да ни служат или да ни се покоряват. Но истинската любов се основава на свободата на избора.

Щом съм получила право на избор, аз съм отговорна за своите действия.

Използваш ли мъдро своята свобода да избираш? Поставил ли си я в служба на Бога?

Страхът е съвсем естествено нещо. Страх ни е да излезем навън от зоната на комфорта си.

Направете стъпка назад, погледнете на живота си и осъзнайте, че еднообразието не е риск, а сигурен начин да тъпчете на едно място, без да растете и да се развивате.

Да живеем само в комфорт, означава да умрем и сърцето ни да спре да бие.

Всеки от нас има определени възможности, но малко ги забелязват и използват за достигане на целите си.

Всяка възможност е тласък към промяна. Време да се започне да се живее един пълноценен живот, време човек да се пребори със страховете, съмненията и неуспехите си.

Рискувайте. Не е нужно да разглеждате риска като съмнителен вариант или безотговорен избор. Да рискуваш, означава да вземеш живота си в свои ръце.

В зависимост от условията на околната среда в мравуняка могат да бъде няколко майки, това се нарича полигамия, а може да има и само една, тогава имаме моногамия.

Във втория случай могат да се появят няколко претендентки, които устройват помежду си ритуални битки, в които се стремят да поразят съперничките си с антените си.

Тези схватки не причиняват на самките значителни вреди.

Наблюдаващите ги мравки работнички правят своя избор в полза на една от тях, а след това убиват или изселват останалите съпернички.

Времето бе хубаво. Но Младен не го забелязваше, защото с нетърпение очакваше Пенка. Тя беше в отпуск и скоро си бе дошла у дома.

Младен крачеше нервно напред назад, Пенка закъсняваше.

– Какво я е задържало, – сърдито мърмореше Младен. – Жалко, че няма телефон, иначе до сега да съм ѝ се обадил.

Младен започна да губи търпение и ….изведнъж тя пристигна.

– Извинявай, – каза Пенка. – Наложи се да говоря с една жена. Тя имаше голям проблем. Не можех да я оставя така. Беше много отчаяна.

– Ти си позволила тази жена да вземе от „нашето“ време? И се надяваш аз да те разбера?

– Но, Младене, тя бе в нужда, а аз бях на точното място. Нима не трябва да ѝ помогна?

– Добре, Пепи, ти си като добрия самарянин, но как се чувстваш, когато закъсняваш за среща? – попита Младен с лека ирония в гласа.

– В такива ситуации съм се научила да се доверявам на Бога и Той винаги е промислял за това, – отговори твърдо Пенка.

– Тогава щом закъснея, – сбърчи нос Младен, – ще моля Бог да ми помогне да се справя с последствията.

– На всеки може да се случи да закъснее, – вдигна рамене Пенка, – но ние имаме избор как да реагираме. С раздразнение или с увереност, че Бог ще ръководи нашите стъпки.

– И какво? – засмя се Младен. – Нека си закъсняваме, няма значение, че някой ни чака и си губи времето заради нас.

– Когато се доверим на Бога, сърцето ни се изпълва с мир, – заяви Пенка. – А как е твоето сърце след като роптаеш и негодуваш?

По-късно Младен сам установи, че когато накара хора да го чакат, ако той е имал основателна причина, те му прощаваха за неудобството, което им е причинил.

Денят беше горещ и добавяше още по-голямо напрежение в неделния следобед. Страхил не бе на себе си. Колата му навлизаше в едно малко градче, а облаци от пушек излизаха през скъсания маркуч.

Той нямаше никакво време за губене. Пътуваше към големия град, където го очакваше новото му работно място. Щеше да бъде главен готвач в един доста реномиран хотел.

Докато паркира, собственикът на паркинга видя какъв беше проблема на колата и му предложи.

– Мога да ви подменя маркуча, но трябва да почакате около 15 минути.

Докато съпругът ѝ поправяше колата, съпругата му попита Страхил:

– Накъде сте тръгнали?

– Отивам в големия град. Там ще бъда назначен за главен готвач в един хотел.

– Хубаво ли е да си готвач? – попита жената

– Всеки, който обича такава работа, позицията главен готвач е страхотна награда за него.

– Дъщеря ни се отказа да учи в колеж, – сподели с тъга жената. – Поиска да завърши кулинарно училище и да стане готвач.

Изведнъж Страхил усети, че у жената настъпи мир.

„Изглежда се е притеснявала за избора на дъщеря си, – помисли си Страхил. – Сега навярно е разбрала, че дъщеря ѝ е постъпила правилно. Вероятно с опитностите си, които споделих с нея, съм и донесъл мир и спокойствие, относно това, че дъщеря ѝ е пожелала да стане готвачка“.

От тогава Страхил бе много внимателен при срещата си с други хора, защото можеше да даде утеха и мир на някой, който се нуждае от помощ.

Докато на неговата нужда бе отговорено,Страхил успя да помогне на една огорчена майка, за която изборът, на дъщеря ѝ бе грешен.