Вървяха бавно към главната врата на Царевец. Бяха трима приятели, решили да разгледат стария град. Станислав много обичаше историята, често се ровеше в разни ръкописи, участваше в разкопки. Сам бе открил старинни статуетки и стара гръцка ваза. Мечтаеше да стане археолог. Приятелите му имаха по-скромни знания за историята на града, но им беше интересно да разгледат руините останали от него.

– Кой е основал Търново? – попита Васил.

– Свръх човеци, които са довършвали Божието дело, – усмихна се Станислав.

– Казват, че първите заселили се тук били великани, – обади се Станимир. – Те били защитавани от някакви досадни дребосъци, които нападали нощем селищата. С един скок великаните прескочили Янтра. Дълго време им трябвало, за да направят хълмовете високи.

– Една сутрин на върха, ей там горе, – посочи с ръка Станислав, – се появили конници. На дългите им копия, вместо знаме, се развявали конски опашки. Те огледали баирите и великаните. После дошли още конници. Начело бил огромен войн с ризница, шлем и щит.

– И какво да не са преговаряли с великаните? – засмя се Васил.

– Да преговаряли са, – подчерта Станислав, – но не стигнали до споразумение.

– Интересно, как са разговаряли? – попита Васил. – Навярно са имали, как им казваха, ….. тълмачи.

– А, не. Ръкомахали са само с ръце, тъй като не знаели езиците си, – обясни Станислав.

– И навярно са се били тогава? – полюбопитствува Васил.

– Конницата се устремила напред, – продължи разказа си Станислав. – И въпреки че великаните мятали скали от укрепленията си, все пак били победени.

– И как се е казвал предводителят на тези коница? – попита Станимир.

– Хан Крум, – с гордост каза Станислав,- един от великите ханове на българите.

– А тези дворци отсреща? – попита Васил.

– Там са живеели болярите, – каза Станислав. – На Трапезица са се намирали и повечето от църквите, пълни със светите мощи на чудотворни мъченици.

Станимир си представи как по зъберите стоят леко разкрачени, замръзнали на мястото си войни, с копия и големи мечове на пояса си. Щитовете им лъщят на слънцето

„Това е била доста добре защитена стена , – помисли си Станимир. – Много войни са си блъскали главите в тази крепост и тя е устояла. Но уви, предател е отворил вратите на Търново и градът е паднал“.

Сякаш отгатнал мислите му, Станислав каза:

– Той е бил защитен от Бога, докато човеците не са се покварили от жажда за власт. Именно разцеплението е довело до падането на България и то не веднъж в историята ни.

В началото на 20 век на датчани, живеещи в северната част на германската провинция Шлезвиг-Холщайн,  било забранено да издигат датското знаме.

В отговор на това те се опитали да нанесат рисунък на флага върху прасетата, което довело до една нова порода с вертикална бяла ивица, известна като „датски протест“.

През 1968 г. породата се считала за изчезнала, но после отново открили прасета с подобен фенотип.

Днес властите на Шлезвиг-Холщайн насърчават развъждането на тази порода, отбелязвайки културната ѝ ценност.

Ако Тексас бе европейска страна, щеше да бъде по-голяма от всички останали европейски страни с изключение на Русия.
В САЩ Тексас заема второ място по площ, непосредствено след Аляска.
Тексас е бил независим 9 години, от 1836 до 1845 г.
Когато Щатите анексирали Тексас, щата получил особени привилегии. По този начин, република Тексас е единственият щат, който е бил приет в Съединените щати като равноправен член на съюза и независима държава.
Освен това, само на Тексас е било разрешено да издига своето знаме – „знаме с една звезда“ – наравно с държавното знаме на САЩ.
В средата на XIX век, по време на гражданската война между Севера и Юга, Тексас взема страната на южняците. Т.е. бил е срещу Вашингтон. Съществуват документи, според които в навечерието на войната, през 1861 г., по-голямата част от жителите на Тексас са гласували да се отцепят от САЩ.

Когато се вдигне бяло знаме на кораби, това не означава – „ние се предаваме“.
Даденият знак означава, че капитанът иска да започнат преговори.
От този момент нататък противникът съгласно международната конвенция, трябва да прекрати сражението и преговорите да започнат.
При безусловна капитулация, всички знамена се свалят.

Бир Тавил е малък участък земя между Египет и Судан. Освен това нито една от страните не претендира да владее тази пустинна територия.
През юни 2014 г. Джеремайя Хитон, жител на американския град Абингтон, щата Верджиния, заявил, че Бир Тавил му принадлежи. По думите на американеца, веднъж дъщеря му го попитала миже ли да бъде принцеса и той решил да изпълни желанието ѝ.
На територия повече от 2 хиляди квадратни километра Хитон основал своя собствена държава, което нарекъл Кралство Северен Судан.
На 16 юни, седмия рожден ден на дъщеря му, там забучил измислено от него знаме и заявил, че сега той ще бъде крал, а дъщеря му Емили принцеса.
Според думите на Шейли Карапико, професор по политология и международни изследвания в университета Ричмонда, за да получи реална политическа власт над Бир Тавил, Хитон трябва да има съгласието на Египет и Судан, а също да убеди ООН и международните организации да го признаят за крал.
На пустеещите земи на Бир Тавил американецът планира да развива селско стопанство. Той смята, че ще може да се споразумее с Египет и Судан, но за сега новото кралство не е признато.