Германската компания Сименс получи договор от германските власти за германската земя Хесе за създаване на електрическа контактна линия за товарни електрически и хибридни автомобили.

Според компанията споразумението предполага създаването на контактна верига по федералната магистрала А5 между Франкфурт и Дармщат.

През октомври миналата година германските власти решиха да забранят регистрацията на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, използвани директно за движение. Забраната ще започне да действа от 2030 г. нататък. Дотогава властите възнамеряват да подготвят пътната инфраструктура за прехода към електрически транспорт.

Договорът със Сименс предполага изграждането на контактна верига на А5, само за десет километра. На този участък се планира да се оцени ефективността на новата технология, създадена от Siemens инициативния проект eHighway от 2012 г.

Предполага се, че по пътя над една или повече ленти ще бъдат поставени на два контактни кабела – фаза и земята. Специална система за електрически или хибридни камиони ще изтласка от обтекателя над кабината два малки пантографи и ще ги притисне към контактния кабел като тролейбус.

Според проекта eHighway, електрическите камиони движещи се по трасето с контактни линии, ще могат да зареждат батериите си без да забавят ход, а хибридните автомобили ще могат да изключат двигателите с вътрешни горене и да включат електромоторите, захранващи се от електрическата мрежа на трасето.

Както се очаква, участъка eHighway на автогарата A5 ще заработи още през 2018 година. Ако властите сметнат това за ефективно, дължината на контактната мрежа може да бъде увеличена. Освен това Siemens ще получи договори за изграждане на eHighway по други маршрути на страната.

Параходът пореше океанските вълни. Слънцето ярко грееше, а пътниците усмихнати и доволни се разхождаха по палубата.

– Пожар!…. Пожар! – рязък вик разруши спокойната идилия.

Изведнъж сред пътниците възникна паника. Хората започнаха да се щурат като полудели насам натам. Крещяха обезумели, плачеха и се вайкаха.

Демирев бе златотърсач и след успешен „улов“ се връщаше с този кораб у дома, но уви… Бедата надвисна като градоносен облак над житно поле.

Златотърсачът не веднъж се бе сблъсквал с какво ли не в живота си, досега му бе провървяло и все се разминаваше с онази страшната с косата, но сега не се знаеше какъв ще е изхода.

Той хладнокръвно превърза съкровището си към колан си, а отгоре надяна спасителния пояс.

– Да се надяваме, че ще доплувам до бряг, – каза си златотърсачът.

Вече се готвеше да скочи, когато към него изтича момиче и отчаяно закрещя:

– Спасете ме, моля ви! Нямам баща, който да ми помогне. Тук съм сама, а и не умея да плувам. Моля ви, спасете ме!

Гледаше го прекрасно детско личице, обляно  в сълзи. Две изплашени детски очи умоляваха и търсеха закрила.

„Какво да правя? – помисли си Демирев.

Той погледна съкровището си, а после обърна взор към детската ръка, която се бе вкопчила в него. В главата му се надигна буря от противоречиви мисли.

„И двете не мога да спася, – помисли си Демирев. – Трябва да оставя или златото, или детето“.

Не се колеба дълго. Решително хвърли събраното с толкова труд злато във водата, хвана момичето за ръка и двамата скочиха от пламтящия кораб.

Неимоверни усилия. Отчаяна борба, но накрая доплуваха благополучно до бряг. Като се добраха до спасителната суша, Демирев изпадна в безсъзнание.

Когато златотърсачът дойде на себе си, видя момиченцето да седи до него и с малките си ръчички да разтрива гърдите му. Лицето на детето бе обляно в сълзи.

Колко много му струваше това дете, заместило доскорошното му съкровище, но си заслужаваше.

Една спасена човешка душа е много по-ценна от всичките материални блага на земята.

Дълго време е съществувала легенда, че слоновете отиват да умрат на непристъпни слонови гробища.

Това мнение се е сформирало поради това, че в саваните и джунглите никой не е намирал бивни на умрели слонове.

И едва през двадесети век изследователи изяснили, че Hystrix africaeaustralis изяждат бивните. Така те задоволяват нуждата си от много минерални вещества.

Hystrix africaeaustralis често се качват по дърветата, търсейки храна. Понякога падат на земята и се нараняват от собствените си игли.

За да се предотврати инфекцията, организмът на тези животни произвежда мастни киселини, които покриват иглите и изпълняват функцията на естествени антибиотици.

Месото на Hystrix africaeaustralis е нежно и сочно, подобно е на заешкото.

Младен бе тръгнал да издири най-добрия човек на земята. Веднъж попадна в един град и чу името му:

– Андрей Добролюбов.

– Защо смятате този човек за най-добрия? – попита Младен хората.

– Той е истински християнин. Води безупречен живот и е пример за всеки от нас.

Много от семействата са нарекли децата си с неговото име.

Чрез Андрей Младен прие Господа за свой Спасител. Добролюбов стана пример за младият човек.

Наложи се Младен да напусне този град и да замине надалече от него. Няколко години, той не се видя с Андрей, но един ден прочете във вестниците, че Андрей Добролюбов е умрял.

Сърцето на Младен се изпълни с голяма мъка и той едва се добра до дома си.

– Какво ще правя сега без него? – каза си Младен. – Всичко пропадна.

На другия ден реши и се върна в града на Андрей. Там още по-отчаяно мълвеше:

– Андрей, защо ме изостави на кого ще се опра сега, ти беше моята надежда…

Една жена го чу и му каза:

– Не се опирай на Андрей, той е само човек и както виждаш умря, като всички хора. По-добре разчитай на вечния и жив Бог, на Който Андрей бе дал сърцето си и бе покорил живота си. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не помага на този, който се надява на богатство, слава, човешка и светска сила, а понякога и на Бога.

– Това е добър урок за мен, – започна по-ясна мисъл да се оформя в ума му. – Надеждата ми и упованието ми трябва да почиват на Бога.

Един от утешителите на Йов казва: „Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвъркат високо“. И това е вярно. Никога не съм срещала някой, който да не изпитва страдание по един или друг начин.

Нашето щастие помръква пред страхове, болести, разбити отношения и мечти, които разрушават нашия душевен мир.

Но едно от най-важните обещания на Отец е, че всичко това няма да бъде на небето, където „и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“.

Това е истинската небесна действителност, реалността на вечната любов между Господ Христос и Неговата Църква. Той ще бъде Агнето, седящо на трона, и ще води вярващите към източниците на жива вода.

Ако имаме силно доверие в такова бъдеще, нищо на земята не може да ни изплаши. След всички изпитания раят ни чака и това е идеалната страна на нашите мечти.

Затова християнинът никога не трябва да се поддава на страх, отчаяние и униние. Очаква ни небесната реалност!