Най-после и Стефан си намери работа. Щастлив той заяви на жена си:

– Ставам таксиметров шофьор!

– Кога? – невярващо попита жена му.

– Утре започвам, – усмихна се Стефан.

Първата му поръчка бе до летището. Младо семейство с деца, бързаха, викаха и крещяха един на друг:

– Успахме се!

– Жалко за екскурзията!

– Ще изпуснем самолета!

Цялото семейство плаче, охка…. Неочаквано се засмяха, даже и запяха. Това насърчи шофьора на таксито.

Като опитен шофьор Стефан успя да премине бързо през всички задръствания. Пристигнаха пет минути преди регистрацията.

Възторженото семейство бурно изразяваше радостта си:

– Благодарим ви!

– Чичо, ти си гений!

– Ура! Успяхме!

Бегом дотътриха тежките куфари и бързо се качиха на самолета.

Стефан се радваше от сърце, че бе успял да пристигне навреме и да зарадва това семейство.

Той излезе от летището, погледна колата си и се удари по челото.

– А пари? Аз съм пълен идиот!

Никога до сега не се бе чувствал такъв глупак.

След две седмици главата на веселото семейство бе издирило шофьорът на таксито, който ги бе закарал в последните минути преди да излети самолетът.

Мъжът се срещна със Стефан плати му за курса до летището и за извинение му поднесе бутилка коняк.

Двамата дълго се смяха на случилото си. Мъжът сподели със Стефан:

– За плащането се усетихме едва в самолета. През цялата екскурзия ни измъчваше съвестта, че сме те подвели.

Стефан махна с ръка.

– Нали все пак успяхте да хванете самолета. Това беше важното.

Ученото си е учено и под камък да го поставиш и там ще се изяви.

Един бе Павел Йорданов в селото. Като малък го знаеха като любознателно и предприемчиво момче. В училище не се задоволяваше само с писаното в учебниците, а търсеше повече информация за нещата, събитията и хората.

Когато порасна отиде във Франция и завърши там френски колеж.

Въпреки, че живееше в големия град, често посещаваше родителите си и се грижеше за тях. За него не бяха чужди мотиката, косата и брадвата. Лятно време помагаше на комшии и познати.

Един ден завари баща си на легло. Дядо Йордан, въпреки че бе настинал, няколко пъти след това бе излизал със овцете.

Жена му баба Мара все му казваше:

– Настинал си, не излизай!

– А животните? – питаше старецът. – Времето е хубаво, тревата още я бива, защо да ги затварям? Само заради някаква си настинка.

Павел като пипна нагорещеното чело на баща си и видя зачервените му от високата температура очи, много се разтревожи за него.

– Татко, ти полежи и бързо оздравявай, пък аз ще изкарам овцете.

– Да ги заведеш на Димовия рът, там има хубава паша.

– Добре, – бързо се съгласи синът, – но ти ще лежиш тук и никъде няма да ходиш, докато оздравееш.

Старецът тежко въздъхна, но се съгласи.

И Павел поведе овцете из хълмистата местност. Спомни си детството, когато тичаше бос тук на воля. Не веднъж бе седял на сянка и слушал в захлас птичата песен .

По шосето се зададе автомобил с чужда регистрация. Колата спря. О нея излезе добре облечена жена, помаха с ръка на Павел и той приближи.

Дамата го поздрави на френски. Павел ѝ отговори също на френски. Жената се изненада, но попита:

– Това ли е пътят за столицата?

Павел ѝ обясни на френски, че след завоя, трябва да се отклонят надясно и да вървят все  направо.

Французойката остана изненадана от отговора на Павел и каза на мъжа в колата:

– Не знаех, че българските овчари са толкова образовани!

От къде да знае горката, че с нея не говори какъв да е овчар, а възпитаник на френски колеж?!

На летището нямаше много хора. Пред рецепцията за регистрация Михаил Григоров, за да му е по-удобно извади лаптопа и таблета, постави ги до себе си и се обърна към гишето. Когато се обърна ….. нямаше ги.

„Сега какво ще правя? – започна да се притеснява Михаил. – Жена ми и дъщеря ми сигурно се притесняват, че толкова много се забавих“.

Сякаш чули мислите му те се появиха на изхода. Жена му погледна разтревоженото му лице и разбра, че нещо не е наред.

Хвана дъщеря си и смело се приближи към Михаил:

– Какво става? Защо толкова се забави?

– Таблета и лаптопа ми изчезнаха…., – отчаяно каза Григоров.

– Какво чакаш обади се на охраната, – извика нервно жена му.

Михаил неохотно се отправи към полицаите, които ги гледаха подозрително.

– Какво се е случило? – попита единият от охраната, когато Григоров ги наближи.

– Обърнах се за малко…. лаптопа и таблета ми изчезнаха….., – смотолеви объркано Михаил.

– Да погледнем камерите, – предложи бързо другият полицай.

Григоров с възродена надежда ги последва.

Много бързо униформените мъже намериха нужната камера. Още няколко секунди и на екрана се видя ясно лицето на крадеца.

И от тук започна всичко:

– До всички постове, – започна бързо да говори един от полицаите. – Търсим мургав мъж, с тъмен каскет, бяла фланелка и дънки.

– Влезе в зона 18! – обади се един от постовете.

– Видях го, – отзова се друг, – премина през изход номер 3.

– Паркинг номер 2!

– Хванахме го.

Михаил се усмихна и въздъхна дълбоко. Погледна часовника си. Бяха минали само три минути, от както се бе обадил на полицаите.

– Много ви благодаря! – очите на Михаил се напълниха със сълзи. – Толкова бързо стана всичко, че дори не разбрах какво точно се случи. Много съм ви благодарен. Вие дори не знаете каква ценна информация спасихте…..а самият мен ме отървахте от неприятности ….

– Не се вълнувайте толкова, нали всичко свърши благополучно. Отивайте, в самолета вече ви чакат.

Григоров заедно със семейството си успя да отлети навреме.

Германската компания Сименс получи договор от германските власти за германската земя Хесе за създаване на електрическа контактна линия за товарни електрически и хибридни автомобили.

Според компанията споразумението предполага създаването на контактна верига по федералната магистрала А5 между Франкфурт и Дармщат.

През октомври миналата година германските власти решиха да забранят регистрацията на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене, използвани директно за движение. Забраната ще започне да действа от 2030 г. нататък. Дотогава властите възнамеряват да подготвят пътната инфраструктура за прехода към електрически транспорт.

Договорът със Сименс предполага изграждането на контактна верига на А5, само за десет километра. На този участък се планира да се оцени ефективността на новата технология, създадена от Siemens инициативния проект eHighway от 2012 г.

Предполага се, че по пътя над една или повече ленти ще бъдат поставени на два контактни кабела – фаза и земята. Специална система за електрически или хибридни камиони ще изтласка от обтекателя над кабината два малки пантографи и ще ги притисне към контактния кабел като тролейбус.

Според проекта eHighway, електрическите камиони движещи се по трасето с контактни линии, ще могат да зареждат батериите си без да забавят ход, а хибридните автомобили ще могат да изключат двигателите с вътрешни горене и да включат електромоторите, захранващи се от електрическата мрежа на трасето.

Както се очаква, участъка eHighway на автогарата A5 ще заработи още през 2018 година. Ако властите сметнат това за ефективно, дължината на контактната мрежа може да бъде увеличена. Освен това Siemens ще получи договори за изграждане на eHighway по други маршрути на страната.

Дадена държавата  може да се съгласи с предлаганата формулировка „църква на сатанистите“, защото понятието „църква“ в главното си значение предполага следване на християнството.

На 24 януари 2008 г. станало известно, че в едно държавно училище на Естония за деца с нарушено развитие учителите работили с привърженици на сатанинската секта „Черната Венера“.

На 1 септември сатанистите извършили обред на посвещение на „сатана, като носител на непорочна житейска мъдрост“ за всички училища и учебници в Естония, с цел „балансиране с наложената в училищата християнска вяра“ и предотвратяване на превръщането на възпитанието в Естония в „лицемерна религиозна самозаблуда“.

На 12 февруари 2014 г. Естонският съд отклонил жалбата на сатанинската организация „Естонско сатанинско идване“ на отказа да бъдат въведени като религиозни общности в регистъра на организациите с нестопанска цел и целеви фондове.

По такъв начин било поддържано решението на Окръжния съд на Тарту от 30 април 2013 г. което от своя страна оправдава отказа на позицията на Министерството на вътрешните работи, според което на базата на закона за църквите и енориите в Естония, в регистъра не може да се внесе религиозна организация, чиято дейност е в разрез с обществения ред, здравето и нравствеността.

През септември 2001 г. три естонски партии – Руска партия на Естония, Руско-Балтийска партия и Руска партия „Единство“ са били против подобна регистрация.