За да установят някои особености на жителите в северните територии, учени от Новосибирск, близо три седмици са изследвали жителите на Гида в Ямало-Ненецкия автономен окръг.

Експертите успели да установят, че у коренните жители на Севера много бързо зарастват раните. Те рядко боледуват от рак и много добре възприемат антибиотиците.

Поради недостиг на въглехидрати в менюто на жителите от тундрата, при тях много бързо се развива алкохолна зависимост.

Почти при всички ученици в тундрата има 3 кръвни групи, най-разпространената се среща сред космонавтите.

Завеждащата лабораторита по популационна етногенетика в Новосибирския институт по цитология и генетика Людмила Осипова разказва, че основният вид храна на север е протеиново-липидната, тъй като хората ядат много тлъсто месо.

Кръвта им е много по-течна, отколкото при населението в европейската част. За това в нея не се образуват съсиреци и тромби, който водят до инфаркти.

Атила е последният и най-могъщ владетел на хуните. Управлявал е най-голямата европейска държава по това време. През неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източна и Западна римска империя.

Атила не е символ, нито прякор на хунския вожд. Самото име е обект на спорове.

Някои мислят, че името Атила идва от готски от атил – баща и ла – умалителна частица или „малък баща“. Хуните са били със азиатска кръв и са били по-дребни от готите.

Според описанията на Прис, Атила е бил нисък, но харизматичен водач и абсолютен владетел на хората си. Бил е тиранин и безмилостен воин.

Понякога е използвал определени стратегии с цел да опази хората си, но в зависимост от целта си той е изпращал коницата си срещу силно укрепени позиции и е приемал огромни загуби като цена на победата си. За това малко вероятно е да е бил „малкия баща“.

Хунският език е бил най-близо до този на дунавските прабългари. На този език „атила“ идва от „баща“ и „земя“ и може да се преведе като „бащата на земята“.

Това много повече подхожда на хунския предводител, който е трябвало да носи победи и благоденствие на народа си.

Учени от университета на Копенхаген и Лунда са установили, че южноафриканските листоядни мравките хиляди години назад са почнали да развъждат гъбни градини. Мравките използват гъбичните ензими за получаване на необходимите им въглехидрати.
Насекомите използват ферментите на гъбите за преработка на ферментите на листата и за да получат въглехидрати, липиди и аминокиселини.
През последните години мравки са се научили да създават градини от гъби 100 хиляди пъти по-големи, отколкото техните деди.
Така мравките формирали симбиоза с гъбите. Ако специализацията в селското стопанство при хората е в зависимост от  метеорологичните промени и възможните заболявания, то при мравките всичко е много устойчиво и те не се разболяват.
Човек би помислил, че царицата, хранещите мравки, работничките, личинките и гъбите са свързани в една интерактивна мрежа.

Дните изкарани без електричество от бременни жени в Канада са свързана с епигенетично наследство на децата им. През 1998 г. е имало суграшица и мощни снежни бури, които отрязали транспорта и повече от три милиона канадци са останали без ток, а това е оставило отпечатък върху ДНК на потомството, появило се в периода 1998-1999г.
При проучването специалистите са проследили живота на 150 семейства. Установено е, че у 36 деца в метилираната ДНК има характерни изменения в Т-лимфоцитите. Нивото на метилиране е в пряка зависимост от броя дни, които е нямало електричество. Епигеномът на детето претърпява някой изменения под влияния на фактори предизвикващи стрес.
Тук става въпрос не само за психологичното преживяване на бъдещите майки. Измененията, които са получили гените са свързани с метаболизма на захарта и имунитета. При получилите се така „деца на бурята“ съществува голям риск за астма, затлъстяване и диабет.

Международен екип от физици на Австралийския национален университет и Университета ИТМО са създали однородни цилиндрични тела, напълно невидими в микровълновия диапазон.
За разлика от сега съществуващите понятия за невидимост, които се основават на покритие от метаматериали, руски и австралийски експерти са постигнали резултати, използвайки еднороден обект, без каквито и да било допълнителни покривни слоеве. Методът се основава на нов начин на разбиране относно разсейването на електромагнитните вълни.
Учените са изследвали разсейването на светлината в стъклен цилиндър, пълна с вода. В експериментите физиците са използвали обикновенна вода, чиито коефициент на пречупване може да се контролира чрез промяна на температурата.
Оказало се, че висок показател на пречупване е свързан с два механизма на разсейване: резонанс, свързан с локализирането на светлината вътре в цилиндъра, и на не резонанс, който се характеризира с плавната зависимост от честотата на вълната. Взаимодействието между тези механизми, се знае като резонанс на Фано. Изследователите открили, че при определени честоти на вълните, разсейването чрез резонансните и не резонансните механизми водят до противоположни фази, които взаимно се унищожават, което прави обекта невидим.
Съавтор на научната новост Михаил Рибин казва: „Нашите теоретични изчисления са били успешно изпитани в микровълнови експерименти. Важно е, че теорията на невидимост, които реализирахме в работата си, може да бъде приложена и към друг диапазон на електромагнитни вълни, включително и видимия диапазон. Материали със съответно пречупване са отдавна известни, но могат да бъдат разработени такива и по желание“.
Разработеният метод дава възможност да се премине от режим на видимост към режим на невидимост на една и съща честота – 1,9 GHz, чрез промяна в температурата на водата в цилиндъра от 90 ° C до 50°C.