През 16-17 век, повечето от приходите на Дания идвали от размера на налозите наложени на търговските кораби, преминаващи през датските проливи  Малък Белт, Голям Белт, Йоресун.

Размерът на митото бил в зависимост от вида на товара. Налогът бил 1—2% от стойността на превозваните стоки.

Освен това датчаните обявили правото си да изкупуват цялата стока по заявената стойност.

Това било направено с цел капитаните да не занижават цената на товара на кораба си, тъй като не е било възможно да се проверява всеки кораб.