Веднъж френският учен, Джоузеф Гей-Люсак, се нуждаел от немски стъклени тръби за експерименти.

Той ги е изписал, но френските митнически служители наложили толкова високо мито върху стъклото, че ученият не могъл да ги изкупи.

Когато немският учен Александър Хумболт научил за това, той посъветвал изпращача да запечата краищата на тръбите и да  поставя върху тях етикети с надпис: „Внимавай, немски въздух!“

Тарифа за въздуха нямало и тръбите стигнали до адреса без никакво мито.

През 16-17 век, повечето от приходите на Дания идвали от размера на налозите наложени на търговските кораби, преминаващи през датските проливи  Малък Белт, Голям Белт, Йоресун.

Размерът на митото бил в зависимост от вида на товара. Налогът бил 1—2% от стойността на превозваните стоки.

Освен това датчаните обявили правото си да изкупуват цялата стока по заявената стойност.

Това било направено с цел капитаните да не занижават цената на товара на кораба си, тъй като не е било възможно да се проверява всеки кораб.