Един новоповярвал свидетелствал, че приел Исус Христос за свой Господ, след като прочел „петото Евангелие“. Това не било Евангелието на Матей, Марко, Лука и Йоан, а Евангелието на един вярващ, който се казвал Михаил.

Михаил бил истински и верен християнин, който обичал Господа. Той водел благочестив живот, бил като пети евангелист и Бог го използвал да свидетелства за Исус Христос.

Святия живот и доброто поведение говорят повече от всякакви думи. Ние сме писма, ежедневно четени от другите хора, които не познават Господа.

Много хора не четат какво казва Божието Слово за Христос, но те могат да видят Спасителя в живота на тези, които подобно на Михаил са получили Христовото спасение.

Експерти по почерка, твърдят че могат да определят характера на човек. Ние сме синове и дъщери на Бога, за това сме отговорни пред Господа и пред хората около нас за нашия духовен живот. За Христос хората съдят по естеството на нашия живот.

Писмата се пишат, за да могат да се прочетат. Но ако писмото е написано с неразбран почерк, как ще се разбере съдържанието му?

Писмата на някои хора много трудно се четат, защото са нечетливи. Нека да се погрижим  нашият християнски живот за всеки човек да бъде написан с ясен, кратък и лесен за четене почерк.

Нашият живот трябва да бъде чист, свят, последователен и угоден на Бога. В него трябва да има любов, милосърдие, кротост и доброта.

Фридрих Ницше е казал:

„Новото християнско понятие за любов, милосърдие, кротост и доброта в първи век е накарало света да направи преоценка на древните ценности и да приеме християнството“.

Днес беше много важен ден, особено за Зоя. Тя бе решила за първи път да изпробва уменията си в правене сладкиш.

Смеси всички съставки. Изсипа сместа във тавата за печене и я сложи в печката.

След 40 минути от там се носеше много приятен аромат. Зоя взе нетърпеливо да наднича през стъклото на фурната.

Тя видя, че сладкиша се е надигнал добре и си каза:

– Прекрасен е. Сигурно е много вкусен. Какъв аромат има само. Сигурно вече е готов.

Зоя отвори фурната и извади тавата със сладкиша.

Майка ѝ тъкмо влизаше в стаята, когато Зоя я повика:

– Мамо, виж каква прелест съм изпекла. Ела да я опиташ.

Майката се усмихна на дъщеря си, взе вилицата и се насочи към печеното. Но……

– Зоя, сладкиша ти вътре е суров. Трябва да се пече още във фурната.

– Винаги избързвам, – сведе глава натъжена Зоя. – Като я погледнах, видя ми се готова.

– Всички сме нетърпеливи, – засмя се майка ѝ, – особено, когато очакваме отговор на молитвите си. Искаме бързи отговори, без да разбираме, че светкавичните отговори, могат да влошат понякога нещата.

Зоя въздъхна и погледна майка си.

– Мамо, какво да правя, за да не избързвам?

– Трябва често да си напомняме, че Бог действа на точното време. Нужно е просто да му се доверим. Той иска само най-доброто в живота ни и ни го е показвал не веднъж.

– Аз съм нетърпелива, – призна Зоя. – Но Бог не се ръководи от моите представи за време, за това пък Неговите планове за живота ми са съвършени.

Когато ветеринарите отворили стомаха на костенурката не повярвали на очите си.

Този вид костенурка е от изчезващите. Тя живее в Тайланд, в екологически център. Напоследък забелязали, че костенурката трудно плува, сякаш нещо много ѝ тежи.

Ветеринарите ѝ направили операция и намерили в стомаха ѝ 900 монети и много други предмети. В продължение на няколко години, тя гълтала това, което туристите хвърляли във водата.

Много туристи хвърляли във водата монети с различни пожелания. Тази традиция няколко пъти съкратила живота на бедната костенурка.

Средната продължителност на живота ѝ е 100 години, но след операцията на животното не му станало много.

Днешните герои на Зорница са много по-различни от тези, които имаше, когато бе по-малка. Днешните ѝ герои не са известни личности, спортни легенди или популярни артисти.

Един ден , когато я попитаха:

– Кои са твоите герои днес?

Тя отговори:

– Днес ми правят впечатление обикновените хора, кито Бог използва по невероятен начин.

Веднъж при едно свое пътуване, тя срещна „своите герои“.

Зорница бе изпратена далеч от дома си, за да учи жени на основите на християнския живот. Но от тях тя научи много повече, отколкото те от нея.

– Тези жени, – разказваше по-късно Зорница пред приятелите си, – не са имали възможност да се образоват, но предизвикателствата, пред които ги е изправял живота, са ги научили на да бъдат такива „герои“, каквито ние рядко можем да бъдем.

– Чак пък толкова, – с недоверие и малко скептицизъм се отнесоха приятелите ѝ към нейните думи.

– В своето ежедневие те са се изправяли пред много изпитания, – продължи Зорница. – Били са отхвърляни. Много от приятелите и роднините им не са вече между живите. Всичко това Господ е използвал, за да заздрави тяхната вяра. Те бяха преминали през много трудности и израснали във вярата си, защото бяха изпитали една основна истината, че Бог е верен.

– Вярно е, – съгласи се Вероника, – че ние не забелязваме обикновените хора, които извършват Божието дело. Ние търсим изявените, а не скромните люде, които вършат Божията воля, прославяйки Бога, а не себе си.

– Трябва да се учим от тях, – наблегна Атанас.

И всички се съгласиха.

Борислава живееше със семейството си в един планински район. Времето там бе вечна пролет, защото сезоните не са рязко разграничени.

Температурите се задържат в един постоянен интервал почти през цялата година. Единствената по-съществена промяна на времето бяха валежите.

Не всички растения оцеляваха, но повечето се възстановяваха през дъждовния период. Но имаше и такива растения, които имаха здрави корени които не се влияеха от промените на времето.

Това много прилича на нашия духовен живот.

Идва време на суша, когато не усещаме Божията любов и близост, но ако здраво сме вкоренени в Словото и молитвата, не губим надежда, че след всяка суша идва изобилие.