Трудно е да се работи във фирма свързана с комунални услуги. Най-вече, защото служителите ѝ трябва да се отзовават на странни повиквания или в неудобно време.

Николай работеше в такава фирма и съвсем не му бе леко. Много пъти са го срещали раздразнени и гневни, сякаш сам той лично е отговорен за повредата.

Колко пъти са крещели срещи него:

– Кой ви е изпратил? Вие сте некомпетентен. Друг на ваше място отдавна да е отстранил повредата.

– Вие сте безотговорен, вече втори ден звъним във фирмата ви. Къде се бавихте до сега?

– Всичко това сте направили с цел да ви повикаме на помощ, за да се обогатите.

Всичко това нараняваше Николай и го караше да мисли лоши неща за оплакващите се хора.

Но имаше случаи, в който Николай чуваше:

– Благодаря ви! Без вас нищо не бихме могли да направим.

– Златни ръце имате, Бог да ви благослови.

Тогава вярата в доброто с нова сила се възвръщаше у Николай.

Веднъж Николай поговори за тези проблеми във фирмата си с дядо Спас.

– Всички се преживели в живота си разрушения, които човек не може да поправи, – каза старецът.

– Тогава какво да правя? – попита Николай.

– В такива случаи имаме нужда от Бог, – каза дядо Спас, – защото само Той може да разреши проблемите ни.

– А мога ли напълно да съм уверен, че Бог винаги ще се отзове и ще ми помогне? – попита Николай.

– Той не само ще отговори на нуждата ти, – засмя се дядо Спас, – но и ще те подкрепи и възстанови. На Бога трябва да казваме: „Благодаря Ти, че беше с мен в тази ситуация“.

Когато нещата вървят добре, не е трудно да вярваш в Бога, Неговата доброта и грижа.

Истинското изпитание идва, когато обстоятелствата внезапно се променят. Тогава животът се превръща в бурно море, което заплашва да ни погълне.

Всички преминаваме през такива предизвикателства, като разочарование, болка от загуба, предателство, дълго боледуване, безпомощността на старостта.

Всичко това може да ни хвърли в отчаяние. И тогава започваме да потъваме, съмнявайки се в Божията грижа.

Именно тогава можем да се обърнем към Бога за помощ. Колкото и да сме уплашени и объркани, добрият Пастир ни познава. Той ни е обещал да ни води и пази, докато преминаваме през долината на мрачната сянка.

Цялата християнска история е изпълнена с примери за Божията грижа и любов в момент на безнадежност.

От няколко дни само валеше, но днес слънцето радостно се усмихна. И Гео реши да посети приятелят си Пламен.

Когато влезе в двора на Пламен, Гео завари приятелят си да се труди в градината.

– Какви хубави цветя са израснали в градината ти, – каза Гео.

– Красиви са, но са плевели, – махна с ръка Пламен. – Изсмукват хранителните сокове, които са необходими за подправките ми, които отглеждам.

– Човек би се подмамил по красотата им, – каза Гео, все още загледан в красивите цветя.

– Да, но нарушават баланса в градината ми, – вдигна рамене Пламен.

Двамата приятели се замислиха за малко. Настъпи неловко мълчание.

– Грехът понякога идва в живота ни в „луксозна опаковка“ и привидно изглежда безопасен, – засмя се Гео.

– С времето той изсмуква духовните и жизнените ни сокове, – добави Пламен.

– Питал ли си се понякога? – каза Гео. – По какъв начин съм навредил в живота си, като съм допуснал грехът да пусне корени в мен? И как съм го допуснал изобщо до себе си?

– Установих, – каза Пламен, – че всичко започва, когато се почувствам достатъчен и удовлетворен от постигнатото. И тогава не търся Божието водителство. Не ми се чете от Библията. Нямам желание да се моля.

– Хубавото е, – каза Гео, – че Божията прошка и щедрост се подновяват всяка сутрин.

– Също както и аз изкоренявам тези красиви цветя, за да осигуря пълноценен живот на останалите растения в градината си.

– Ние можем с Божия помощ да се поправим и да не допускаме греха да пуска корени в нас, – възкликна Гео.

– Аз се грижа за полезните растения в градината си, – каза съвсем сериозно Пламен, – но трябва да се погрижа и за себе си. Да изкореня греха от ума и сърцето си и да бъда добър свидетелства с думи и дела за Господа.

Двамата приятели, всеки сам за себе си, бе взел важно решение, което по-нататък щеше да определи духовния им растеж.

Преди много години имало един стар немски професор, чийто живот със своята красота и радост изумявал своите ученици.

Един от учениците му решил да разгадае тайната му  и за това се скрил в кабинета на професора, където възрастния човек прекарвал вечерно време.

Вече било късно, когато предавателят влязъл в стаята. Той бил много изморен, но седнал на стола си и един час чел от Библията. След това навел глава и се помолил, след което казал:

– Господи, Спасителю мой, отношенията ни помежду ни не са се изменили.

Да познаваш Господа, е най-голямото постижение в живота. Всеки вярваш  трябва да се стреми към това, така че „отношенията му с Господа да не се променят“.

Прекарване в молитва и лично изучаване на Библията с любов и благоговение има добри последствия, които Господ прави за нас реални.