В някои училища съществуват театрални кръжоци. Те не са задължителни, децата в тях се записват по желание. В тези кръжоци желаещите се обучават на актьорско майсторство.
Отчитайки, с какви темпове се развива киноиндустрията в света, си задавам въпроса:
„Трябва ли да обучаваме децата си да снимат филми?“
Може би едно такова обучение ще им помогне да развият по-добре въображението си.
Представете си колко хубави филми биха се появили, например, като тези на Стивън Спилбърг, но за това е необходимо съответстващо образование в училище.

Ежедневно изобретателите на водещи световни компании представят нови придобивки, които са направени с цел да направят живота на хората по удобен.
Днес ще ви представя една ходеща къща.
Това е необикновен дом на крака, който при необходимост може да се премества на всяко място по желание на собственика му.
Скоростта на предвижването на тази къща е равна на скоростта при обикновенно човешко ходене.
Тя е направена от рециклирана стомана и шперплат.
Нововъведението е оборудвано със слънчеви панели и малка вятърна мелница, които дават електричество за дома.
Управлението на тази подвижна къща се осъществява с помощта на специални сензорни панели.

Марин навярно бе чул стъпките на Радка по стълбите, но не се разсея. Той беше твърде съсредоточен върху работата си.

Радка надникна от вратата. В нея се бореха гневът и любовта. В погледа на Марин тя прочете пълна концентрация. Изражение, което ѝ бе познато до болка.

Мускулестото тяло на Марин беше наведено над масата. Пръстите му подреждаха сложни детайли. Лицето му бе замислено и съсредоточено. Изглеждаше щастлив и погълнат от работата си.

– Защо ме излъга? – прокънтя гласът на Радка в тишината.

Марин изтърва детайла, който държеше в ръцете си.

– Стреснах се, – усмихна се Марин. – Кога съм те излъгал?

– Останах с впечатление, че Галя те е съблазнила един път, а вие сте го правели от няколко месеци.

– Глупости, – възмути се Марин, – казах ти, че беше само един път.

– Но тя е бременна от три месеца, – троснато отвърна Радка.

– Не е възможно, – стъписа се Марин. –  ние го направихме ….. преди две седмици.

– Бременна е, личи си по фигурата ѝ, –  настоя на своето Радка.

– Не съм те излъгал, – каза Марин. – Случи се една седмица след панаира, а това бе преди две седмици. Това беше първият и последен път.

– Тогава Галя как може да е сигурна, че е бременна от две седмици?

– Не знам. След колко време една жена може да разбере, че е бременна?

– Нима наистина не знаеш? – Радка бе изненадана от наивността на Марин.

– Никога не съм се интересувал от тези неща. Чакай, – нещо просветна в главата на Марин, – преди три седмици Галя се движеше с ……

– Да, тя беше с приятеля си Теодор, –  плесна с ръце Радка.

Марин пламна.

– Тогава бебето трябва да е негово. Ти не си бащата, –  засмя се Радка.

– Така ли е наистина? – Марин се страхуваше дори да се надява на такъв вариант.

– Разбира се. Ако бе се влюбила в теб, нямаше да те отбягва след това и да не ти говори. Това обяснява поведението ѝ.

– Мислех, че постъпва така, защото нямах много желание да се оженя за нея, – каза Марин.

– Нима не разбираш? Тя никога не те е харесвала. Просто ѝ е трябвал баща за бебето. Вероятно Теодор, след като е разбрал, че е бременна, е избягал от нея. И точно тогава ти си бил в дома ѝ и си бил достатъчно глупав, за да се хванеш на въдицата ѝ.

– О, благодаря на Бога. Тя беше толкова изкусителна в началото, а след това все ме отбягваше. Не съм си и помислил, че може да си играе с мен.

Радка и Марин отдавна се харесваха. Марин се чувстваше много виновен за глупостта, която бе избършил,но сега се радваше, защото нещата се бяха наредили по чуден начин.

Той беше готов да се ожени за Галя, защото се чувстваше отговорен, за появата на детето, но когато разбра истината, той реши да не я поглежда изобщо, но не само нея, но и другите момичета, за да не направи някоя нова глупост, за която по-късно да съжалява.

Този водолазен костюм, който познаваме днес е претърпял доста изменения, докато достигне до сегашния си вид.

Желанието на човек да прави наблюдение под водата за по-дълго време, е била мечта на много изобретатели.

На 14 юни 1834 г. Леонард Норкросс от щата Мейн е получил патент за водолазен костюм.

Конструкцията се състояла от: дрехи, изработени от непропускаща въздух кожа, меден шлем, към който бил прикрепен гумен маркуч, чрез който се подавал въздух.

Този маркуч бил свързан с въздушна помпа на повърхността.

За да не изплува, водолазът обувал ботуши от олово.

Ватиканът открито се изказа срещу еднополовите бракове, като ги нарече поражение на човечеството. Интересно какво е накарало най-висшите йерарси на католическата църква да направят подобно изявление и защо толкова дълго време са търпели и едва сега прави тази безпрецедентна стъпка?
Много често ние се озоваваме в ситуация, когато мълчанието е вредно и идва моментът на откровение.
Протестанската и Католическата достигнаха връхната си точка по въпроса за принципите на християнството. Европейските ценности не са приемливи за църквите, те ги смятат за смъртен грях.
Изявлението на Ватикана е по-скоро, вик на душата. По думите на старшите йерарси, налагането на содомитски наклоности не може да се наречи по никакъв друг начин освен метафизично желание да се унищожи всичко наоколо.
Интимния живот е дело на всички нас. Тогава защо е необходимо да се демонстрират и рекламират сексуалните наклоности. Това е път към бездната. Такъв път не води наникъде.
Проблемите на Запада се определят от това, че практически целият политически елит се състои от  сексуални первезници. Ако ти не си такъв, кариерата на политик за теб е затворена.
По-голямата част от политиците са представители на сексуалните малцинства. И тази своя идея те налагат на хората, ето защо Ватиканът е възмутен.