Железничар се присмял пред сестра, когато тя го помолила да не отива в кръчмата, а да отиде с нея на богослужение в църквата:

– Бих искал на огъня в ада, да си запаля цигара.

Сестрата си тръгнала много натъжена и с тежко предчувствие отишла сама на църква. След половин час я извикали от богослужението и ѝ съобщили лоша новина. Нейният брат лежал смъртно наранен в желизничарската бутка. Той бил попаднал под колелата на влака.

Сетрата изтичала и намерила брат си в агония. Пяна и кръв излизали от устата му. Скърцал със зъби и издавал страшен болезнен стон.

След няколко минути той починал и вероятно отишъл там, където искал да запали цигарата си. Той попаднал там много по-рано, отколкото очаквал.

Не се присмивайте над въпросите отнасящи се за спасението, живота и смъртта. „Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това ще и да пожъне“.

Присмехът почти винаги не е нищо друго, освен една плаха и скритата ярост. А гневът е чувство на недоброжелателност, враждебно отношение към някого, желание да се причини някому зло.

Както червеят поврежда дървото, като го подкопава, така и гневът и злобата изяждат сърцето на човека.

Библията казва: „И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение“.

Рано сутринта Петров тръгна на работа. Изведнъж усети, че стомахът му се бунтува, явно непоносимо гладен е.
Пристъпи бързо към една бутка и си купи сандвич. Седната на пейката и започна с удоволствие да поглъща храната.
Срещу него застана куче и го гледаше с тъжни очи. Петров се смили над животното, откъсна парче от сандвича си и му го хвърли.
Кучето дойде, помириса го, побутна го с лапа, но изобщо не го захапа.
Петров погледна остатъка в ръката си и изгуби желание да го изяде до края.
„Кой знае какво са сложили вътре, – помисли си той, – щом и кучето не иска да го яде“.
Стана, хвърли останалото от сандвича в най-близкия кош за боклук и тръгна. Чу шум зад себе си.
Когато се обърна не повярва на очите си. Кучето бързо бе скочило в коша, разравяше го. Измъкна остатъка от неговия сандвич и спокойно седна на задните си лапи да си го хапне.
– Това куче в институт трябва да се изпрати, – засмя се Петров, – приложна психология трябва да преподава там.

Едни от най-известните забележителности в Лондон са Биг Бен, Уестминстърското абатство, площат Пикадили, двуетажните автобуси, червените телефонни кабини и невъзмутимият караул на Бъкингамския дворец.
Телефоните бутки са не само червени, но и зелени. Те функционират със слънчева енергия.
Работата се състои в това, че градските власти са решили да помогнат на туристите и гражданите, смартфоните на които са „изгладнели“, поставяйки в обикновена бутка акумулатори, захранващи се от слънчеви панели и щепсели за различни производства техники.
По такъв начин, докато чакаш нужния ти транспорт или просто отделиш 10-15 минути, зареждаш своята мини техника екологично.
Слънчевите панели и акумулаторната батерия са предвидени до 100 мобилни устройства за денонощие. Зеленият цвят на кабинките привлича вниманието и повишава привлекателността на града в очите на туристите.
За сега е поставена само една такава кабинка, но се предвижда установяването на още пет такива.
Комерсиализацията на проекта се решава за сметка на рекламата, която посетителят ще види в бутката на екрана, докато стои вътре. Голяма част от рекламите ще бъдат социални.

Разказват такава история по време на Втората световна война. Мост, който свързвал нацистка Германия и неутрална Швейцария се пазел от немски часовой. Той имал заповед да стреля по всеки, който нямал съответстващите документи, опитвайки се да премине от Германия в Швейцария. А тези, които са без документи и искат да отидат в Швейцария от Германия, да ги връща обратно.
По регламент службата, която се изпълнявала с немска точност, изисквала часовоят да се отделя от бутката си един път на час за около три минути, а за да премине моста му трябвали 5-7 минути. Границата се охранявала много строго.
И все пак от Германия в Швейцария успявали да избягат по една доста проста схема. Каква е била схемата?

Отговор: Очакваният момент е, когато часовоя тръгва от бутката. Тогава човекът прибягвал от Германия за Швейцария. Не дочаквайки 3-те минути се обръщал и се движел в посока към Германия от Швейцария. На часовоя, както му е наредено, тъй като човека няма документи го  „връща“ в Швейцария.