Архив за етикет: полодове

Първата крачка в страни

imagesКогато една майка отивала на пазар, носела сина си на раменете си.

Веднъж край тях минала жена с кошница на главата, в която имало плодове. Детето бързо грабнало от кошницата един банан и го изяло.

Майката забелязала това, а когато някой и споменал за случилото се, тя похвалила сина си за находчивостта му.

Това поощрило детето и то започнало да извършва малки кражби и да бърка в чужди джобове. А когато детето станало мъж, нещата се влошили още повече. Порастналия син разбивал брави и обирал хората по пътищата.

Веднъж по време на обир синът на тази жена убил човек. Хванали го и го хвърлили в затвора. Убиецът изразил желание да се види с майка си преди да го обесят.

Довели нещастната ридаеща жена при сина ѝ. Тя горчиво оплаквала съдбата му. Той я помолил:
– Ела по-близо до мен.

Когато майката приближила, синът я хванал с ръце и започнал да я души. Охраната едва отървал жената от хватката му. А синът крещял.

– Тя заслужава наказание. Тя е виновна за всичките ми нещастия. Ако вместо да ме похвали, беше ме наказала, когато бях на две години и откраднах банан, аз нямаше да върша тези злодеяния и да стигна до тук.

Молитва по навик

В дома на един богаташ спряли да се молят преди ядене. Един ден им гостувал проповедник.
Масата била подредена изкусно, най-добрите плодове и ястия били сервирани на нея.
Семейството с госта седнало на масата. Всички погледнали към проповедника, очаквайки той да се помоли преди хранене. Но човекът казал:
– Бащата е длъжен да се моли на масата, защото той е първият, който трябва да се моли за семейството.
Настъпило неприятно мълчание, защото в това семейство никой не се молил. Бащата се изкашлял и казал:
– Знаете ли, скъпи проповеднико, ние не се молим, защото в молитвата си преди хранене казваме едно и също всеки ден. Молитвата по навик е безполезно дърдорене. Тези всеки ден повтарящи се думи, с нищо няма да ни помогнат, затова и престанахме да се молим преди ядене.
Проповедникът изненадано ги погледнал. Изведнъж седем годишната дъщеря на домакина се изправила и попитала:
– Татко, нима вече не е нужно всяка сутрин да идвам при теб и да ти казвам „Добро утро“?