Ръцете на Владимир бяха студени влажни, а тялото му топло и измъчено от нощта. В огледалото го гледаше гладко избръснато мъжествено лице. Макар, че годините му бяха напреднали, а косата беше почнала да сребрее, той все още не приемаше отчаянието, въпреки надвисналата опасност.

Жена му постави яденето на масата и с тихи стъпки се отдалечи. Владимир изобщо не го погледна.

Тази нощ той бе сънувал, как стените на дома му се разпадат. Целият беше под напрежение. Търсеше отговор за преживното в съня, защото силно се бе запечатало в ума му и го правеше неспокоен.

Спомни си за разговора, преди време, с един човек, който го убеждаваше:

– Исляма не е чужда вяра. Неговата същност е просто ерес на Исусовото учение.

„Светът е потънал в скръб, – мислеше си Владимир.- Викаме, но никой не ни чува. Търсим знание, но намираме лъжи и колкото повече узнаваме, тъгата ни нараства. Всяко размишление ни носи болка. Разумът ни не е съкровище, а жив ад за нас“.

Владимир знаеше, че основната истина в християнството неподлежаща на съмнение е тази за единството на Светата Троица.

– Бог съществува в три лица, – така го бяха учили, Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Святи дух.

Веднъж беше попитал свещеника в църквата:

– Каква е връзката между истината за Троицата и благочестието?

Свещеникът му бе отговорил:

– Истина за Троицата без благочестие не води към вечен живот, както и благочестив живот не е възможен без нея.

Приятелят на Владимир Станой му бе разказвал:

– По времето на тъмнината на сарацините „ал-Джахилия“, Александър Македонски поискал да покори Йемен и върху развалините му да издигне свой град.

Не една империя бе угаснала до появата на Мохамед. Турците бяха залели Анадола, земята на хетите и Херодот. Тогава орхановия син Сюлейман бе превзел  Цимпе и Галипополи и се бе затвърдил в Тракия.

Днес християнството и исляма отново се изправят един срещу друг. В резултат на това сме свидетели на издевателства, поругаване и смърт. Войните и стълкновенията опустошават редица райони и остават без домове и близки мнозина.

– Няма ли да има край на тази касапница, – въздъхна Владимир, загледан през прозореца в движещете се хора по пътя. – Искаме любов и мир, но без Бога не бихме могли да го постигнем.

Една от основните причини за унищожаването на семейството е, че сме забравили какво казва Бог за брака.
Бог ни е дарил брака и неговото установяване не се е изменило.
Брак е символ на единството на Христос и Неговата Църква, единството, което никога не може да бъде разрушено.
Все още няма абсолютно безнадеждни семейства.
Всяка връзка може да бъде възтановена с помощта на Бога. Но за това е нужно да се смирите и да премахнете гордостта и упоритостта си.
Първо трябва да се мисли за другите, а едва след това за себе си.
Ако в твоя живот все още не е настъпил развод, то Бог може да прости това, което е било, да изцели и даде надежда за бъдещето.
Ако си женен, цени съпруга си като Божий дар и посвети своя брака си на Христа.

Китайците имат една много интересна особеност, да обличат еднакви тениски, фанелки, … В действителност това не е тяхно изобретение.
Преди много години влюбени двойки в Европа по този начин са се старали да подчертаят своето единство.
Тогава този бум преминал в Япония и Корея.
След това отишъл в Китай и както изглежда, все още не е приключил.
В Китай не само влюбените се обличат еднакво. Това правят приятелки, компания от приятели, дори цели семейства.
А на известният китайски Таобао рекламират дрехи за двама и повече.

Япония е малка страна. За да преодолеят това неудобство японците качват пръст на покривите на домовете си и ги превръщат в градини. Строят гаражи и други необходими съоръжения под земята.
За летищата също имат оригинална идея. Те са върху плаващи обекти необременяващи с нищо сушата.
Единствено остава въпроса как се справят с цунами, но може би такива летища строят на площи, незасегнати до сега от този катаклизъм.
Изобретателни са във всяко отношение. За това говорят и мерките, които взимат при строителството на сгради. Вярно е, че последното земетресение в комбинация с цунами бе над предела, но начина, по който разрешават всяка такава ситуация, говори за организираност и единство.