Мисията „Братята на Гедеон“ служи за разпространение на Евангелието в болници, затвори и военни части.
Веднъж двама мъже от тази мисия дошли до една военна част. Единият се обърнал към дежурния на портала:
– Ние сме християни и искаме да раздадем във вашата част Нови завети.
Дежурният звънал по телефона и докладвал:
– Господин капитан, тук са дошли някакви „крестяни“ и са донесли нови съвети…..

Студент от иконимическия факултет, който бил христианин споделил впечатления си с свой приятел:
– Колкото и пити да препрочитам Евангелието всеки път намирам нещо ново!
– И какво си открил последно? – попитал приятелят му.
– Ами, например, че борсата е съществувала още преди 2000 години.
– Къде е написано това? – останал изумен приятелят му.
– Нали помниш мястото, където Исус разказваше за човека, който дължеше десет хиляди таланта?
– Е и …..
– Имай в предвид, че за пари от порадъка на 10 хиляди, селскостопанските работници са се трудили през целия си живот.
– Да и какво от това?
– Пределно ясно е! Така можеш да изпаднеш, само ако е имало борса.

Не знам кой беше казал, че ще дойдат времена, когато хората ще загубят разума си, а този, който не се е поведе по акъла им, ще го смятат за безумен, защото той не е като тях. Днес Евангелието се оставя настрана, беззаконието се обявява за закон, а от греха се прави мода.
Дяволът е хвърли мрежата си, за да хване цялото човечество. Богатите  е примамил с масонството, бедните с комунизма, а вярващите с икуменизма.
Този, който мисли само за себе си не мисли за Бога. Себелюбието на хората ги изолира от Него. Повечето хора са толкова потопени в земните неща, че вече не усещат Божията любов.
Сърцето на човека е като двигател на колата. Ако хората правят добро това не ги изморява.
Що се отнася за духовния живот, важно е, молитвата да става от сърце.Трябва да ни боли за всеки наш грях, в противен случай ние ще грешим отново и отново. Ако се борим със страстите си, но не можем да ги победим, имаме гордост или осъждаме някого.
Ако имаме добри свещеници, няма да се нуждаем от психиатри.

Представител бързо набиращ популярност във Партията за независимост във Великобритания е отстранен от работа заради изказване, че бурите и наводненията, които опустошиха страната, са резултат от легализиране на закона за еднополовите бракове.
Дейвид Силвестър, който бил член на Съвета на град Хенли-он-Темза, който се намира на 55 километра на запад от Лондон, заявил в местния вестник, че „бурите, катастрофите, чума и войната са последствия от това, че християни са се отказали от вярата си и живеят по принципи противоречащи на Евангелието“.
Той написал на премиера, през април 2012 г., че страната ще бъде срината от бедствия, ако парламента приеме закона за еднополовите бракове.
Законът за легализиране на еднополовите бракове е получил кралското одобрение и е влязъл в сила в средата на юли 2013г.
Бурите започнали през ноември и продължили до края на първата седмица на януари 2014 г.

Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“