Мартин влезе в един ресторант с майка си. От един час той си мечтаеше за един хубав обяд. Скоро към тях се присъедини и баща му.
Седнаха на една маса и сервитьорката донесе менюта. След няколко минути майката на Мартин го хвана за ръката и тримата тръгнаха да излизат от ресторанта.
– Мамо, защо си тръгнахме без да обядваме? – попита Мартин.
Майка му само мълчаливо му посочи една табела. Мартин все още не ходеше на училище и не знаеше да чете, за това попита плахо:
– А там какво пише?
– „Заведението не сервира на чернокожи“, – прочете набързо майката.
– Това не е правилно, – каза бащата. – Никога не бих се хранил в ресторант, в който се сервира само на определени хора.
Когато прочетоха горната история Младен и Радко се натъжиха.
– Ако днес расизма спрямо чернокожи е незаконна в нашата страна, това не означава, че той не съществува под други форми на дискриминация, – каза още по-печално Младен.
– Какво искаш да кажеш? – погледна го изненадан Радко.
Младен погледна приятеля си в очите и обясни:
– Всеки път, когато показваме различно отношение към определени хора, било заради облеклото им, техните доходи, националността или по друга някаква причина, ние проявяваме дискриминация към тях. Това е грях.
– Вярно е, че като християни, ние трябва да се ръководим от закона за любовта към ближните, – съгласи се Радко.
– За съжаление не спираме да разделяме хората по различни критерии, – добави с болка Младен.
– Чувах баща ми да казва, че това не е правилно. – каза Радко. – Нали всички сме равни пред Бога?
– Дори различните от нас хора са Божии деца.
– Нека Бог да ни помогне да гледаме и се отнасяме към хората така както Той го прави.
