Колко често се прегръщате? Харесва ли ви да седите един до друг и да държите ръцете?

Скорошно проучване е показало, че това е добро за вашето здраве.

Невроекономистът Пол Зак, известен също като „доктор Любов“, препоръчва да се прегръща поне осем пъти на ден, за да се чувстваме щастливи и да се наслаждаваме на отношенията си.

Терапевтът Вирджиния Сатир има отлична фраза за прегръдката:

„Да се прегръщаме четири пъти на ден ни е необходимо за да оцелеем, осем – за да се поддържаме в добра форма и 12 – за растеж“.

Напълно възможно е тези прагови значения на прегръдките, да дават възможност на мозъка да произвежда достатъчно количество окситоцин,  който се освобождава в хипоталамуса в отговор на физическия контакт.

Окситоцинът има мощни лечебни свойства, така че това простото действие, като прегръдката, не само ни свързва с други хора, но засяга нашето физическо и емоционално здраве.

Всички познаваха Васко и неговият космат, мъркащ приятел Пепи. Младежът често караше колело, а на гърба му пътешестваше Пепи.

И всичко започна от този ден, когато Васко чу жално мяукане. Той слезе от велосипеда си и се огледа внимателно. Мяукането идваше от гъстата корона на едно дърво.

Младежът не чака повторна покана и започна да се катери по-дървото. Колкото по-високо се изкачваше, толкова мяукането се чуваше по-силно и ясно.

Накрая той достигна до един зелен клон, който препречваше пътя му. Отдръпна го и там видя …. едно малко уплашено котенце. Взе го в шепата си и внимателно започна да слиза надолу.

Когато скочи на земята, сложи малката пухкава топка в пазвата си и потегли за дома. Изглежда котенцето нямаше никакви възражения, защото седеше кротко из целия път.

След като похапна от импровизираната храна, която му предложи Васко, вдигна опашка и започна да изучава обстановката в новия си дом.

– Ей малкият, – каза Васко, – ще се казваш Пепи. Имаш ли нещо да кажеш по въпроса?

Котето се обърна към новия си стопани и измяука. Васко прие това за съгласие.

Котето се оказа с необичаен характер. Където отидеше Васко, то след него. Отдалечеше ли се по-далеко, Пепи силно и жално мяукаше.

– Явно ще трябва да те взема на всекидневните си разходки с велосипеда. Но как ще те нося?

Пепи не му даде много да умува, а скочи на рамото му и там стоеше толкова стабилно сякаш някой го бе залепил на това място.

Една вечер двамата се връщаха на велосипед у дома. Внезапно предната гума на велосипеда попадна на камък и Васко падна. Силно си удари главата и загуби съзнание.

Когато дойде на себе си, Пепи облизваше лицето му. Васко прегърна животното, вдигна се от асфалтовата настилка и се премести встрани от пътя. Няколко секунди след като бе станал и се отстранил от пътя, от там мина автомобил.

Васко разроши козинката на Пепи и му каза:

– Приятел, дължа живот си на теб. Ако бях останал да лежа там на пътя, всичко можеше да приключи много плачевно.

От тогава двамата Васко и Пепи станаха неразделни, навсякъде ходеха заедно.

Човек пълзи  в пустинята. Всичко е изсъхнало и не се вижда никъде вода.

Нещастникът вдига очи към небето:

– Господи, искам да пия вода, моля Те за вода ….. А защо Ти трети ден  ми хвърляш лопата.

Забелязали ли сте колко бързо хляба остарява и се разваля?

Току що сте го донесли от магазина, датата е днешна, но на следващия ден той е покрит с плесен.

Най-наблюдателните купувачи знаят много добре в какво се състои работата. Оказва се, че недобросъвестните производители хитруват с датата на производство.

Избирайки хляб от един супермаркет забелязах, че за датата на производството е  посочен утрешния ден.

Попитах:

– Как е възможно това?

Увериха ме веднага:

– Това ни се случва за първи път и датата е объркана случайно.

Грешки наистина се случват и в това може да се повярва, ако такива случаи ставаха по-рядко.

За съжаление хляб, мляко, напитки и даже консерви „от бъдещето“ се срещат много често и практически са станали неразделна част от нашата маса.

Ако продуктът е с „дата от бъдещето“, това е нарушение на закона. Така купувачът умишлено се подвежда относно свежестта и качеството на стоката.

Почти всеки ден средностатистическото семейство прекарва едно монотонно ежедневие.

Събуждане, измиване, отиване на работа и училище, а в детска градина изоставено дете .
Вечер бегом у дома, не забравя да вземеш детето от градината, купува хляб в магазина. В къщи прави бърза проверка на домашните работи, приготвяне на вечеря, ядене и …. сън.

А на сутринта, тежко ставане и отново всичко от самото начало. И това е всеки ден, толкова познато и противно.

Спомнете си детството, погледнете своето и съседското дете, как те чакат новия ден и се радват. Защо се радва детето?

На това, че живее, наоколо има хора, вижда небе, слънце, дъжд, обезателно трябва да покаже длан изпод чадъра, за да го почувства, да цопне в локва, да се намокри, това е забавно и толкова вълнуващо.

Децата още не са се отказали да се радват на живота.

А кога вие за последен път се радвахте на същият дъжд?