Мартина се отекчаваше от хората наоколо. Всички те смятаха, че настоящата подредба на обществото е задоволителна. Но Владимир беше различен. Въпреки, че родителите му не искаха промени, защото бяха задоволени от всичко, бе изненадващо свободен в изказванията и възгледите си.

Мартина седеше в операта на по-задните редове заедно с брат си, а Владимир беше няколко реда преди нея с група приятели.

Мартина го погледна и си каза: „Само като се вгледа човек внимателно във добре фризираната му коса и идеално прилепналия нов костюм, избобщо не би могъл да предположи, че е бунтар. Как  се е изпъчил на стола само“.

Лека усмивка се прокрадна по лицето ѝ.

На сцената дон Жуан обвинен в опит да изнасили момиче от селото, нагло прехвърли вината си на слугата си Лепорело.

Всъщност Владимир не бе точно бунтар. Имаше необичайно отворено ум за новото и промените, но понякога си бе напълно обикновен. Гордееше се с музикалните традиции на народа си, но се дразнеше от онази хора, които закъсняваха, приказваха по време на преставлението и си тръгваха преди края на операта.

И сега се подразни от Тони, един от приятелите му,  когато започна да коментира с доктор Михов фигурата на сопраното. А на жената седнала един ред пред него, която под секрет съобщаваше адреса на магазина на съседката си, от където си бе купила новата рокли, с която бе тази вечер, бе готов дори да ѝ удари шамар.

– Слушат музика, само, когато им свършат темите за клюки и разговори, – казваше Владимир възмутен, не веднъж на Мартина.

Мартина и Владимир се чувстваха по един и същи начин сред тези „любители“ на операта, но за жалост бяха малцинство. За повечето хора операта бе място, където можеха да покажат тоалетите и бижутата си.

Край Мартина приказваха две жени и не замлъкнаха дори в края на Първото действие, когато дон Жуан заплаши да убие Лепорело, а оркестърът пресъздаде буря от удърни инструменти и контрабаси. Те изобщо не се интересуваха от това, което ставаше на сцената, разменяха клюки за една известна особа в града. Така и не видяха как с обичайната си наглост дон Жуан пусна Лепорело и излезе с бодра крачка, предизвиквайки всички да го спрат …. и завесата се спусна.

Владимир се обърна към задните редове и помаха на Мартина. Братът на Мартина му помаха в отговор. По-късно Мартина, брат ѝ и Владимир се събраха във фоайето, където обсъждаха на спокойствие музиката и изпълненията, необременявани от ничие „празнодумство“ и „разносвачи“ на местните клюки.

Драката е позната още като Джигра, Христов трън и Кайраче. Има няколко легенди за произхода на драката. Според Библията, когато Адам и Ева прегрешили, Бог ги изгонил от рая и проклел земята, по която стъпват да ражда тръни и бодли. Според друго предание венецът на Христос при разпъването му на кръста е бил направен от клони на драка. От там идва и другото наименование на билката – Христов трън.
Според едно източно поверие при сътворението на света не е имало бодливи и отровни храсти. Всички същества живеели в хармония и всеки вземал от природата само толкова, колкото било нужно за съществуването му. Но в света се появило злото и всеки се въоръжил, както може – с тръни и отрова, със зъби и нокти, а човекът – с лък и стрели. Дали така се е появила драката, няма как да разберем, но бодлите ѝ са толкова остри и дерящи, че името ѝ със сигурност е заслужено.
В състава на драката влизат рамноглюкозиди, дъбилни вещества и флавонолов гликозид рутин. Листата съдържат витамин C.
Плодовете на драка се използват успешно в българската медицина, тъй като имат отхрачващо, спазмолитично и противовъзпалително действие. При магарешка кашлица и хроничен бронхит отварата от драка е отличен лек.
Прилага се също при дизентерия, задух, хипертония и някои кожни заболявания, например обриви и екземи. Макар да се употребяват предимно плодовете на храста, листата също не са за подценяване. Сокът от тях се използва, като средство, укрепващо организма, за изчистване на белите дробове и камъни в пикочния мехур.
Незрелите плодове на растението оцветяват вълна или коприна в жълтеникаво-розов или жълтокафяв цвят. Драката се използва за направата на живи плетове, също за озеленяване на сухи и каменливи склонове. Билката се счита за медоносно растение.
В миналото драката се е използвала за лечение на редица заболявания. Отвара от дрогата се пие за затягане при диария, против нощно напикаване, за пречистване на кръвта и дебелото черво.
Билката понижава кръвното, а направени лапи от драка облекчават ухапвания от насекоми. В някои случаи запарка от драка помага дори при кървящи хемороиди.
Отвара от билката се приготвя, като 1 супена лъжица изсушена драка се залива с 500 мл вряла вода, вари се 8 – 10 минути и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша преди ядене 3 – 4 пъти на ден. Топлият чай може да се подслади със захар или мед.
При стомашни разстройства се пие три дни подред чай от растението. При високо кръвно налягане 1 супена лъжица листа се заливат с 500 мл вода, само докато заврат. Отварата се оставя да се охлади и се изпива на два пъти сутрин на гладно.
Макар и полезна, драката също може да бъде опасна. В превишени дози билката дразни бъбреците и храносмилателния канал. Препоръчително е да се употребява под лекарски надзор.

Бръшлянът съдържа сапонинови гликозиди, олеанолова киселина, витамин Е, дъбилни вещества, ябълчна и мравчена киселина, минерални соли, пектин, смоли и други.
Той има много добро съдосвиващо, пикочогонно, затягащо и съдоразширяващо действие.
Вероятно лечебните ефекти на растението се дължат на сапониновите гликозиди. Бръшлянът се прилага при възпаление на дихателните пътища, подагра, бяло течение, ревматизъм, обилна менструация, чернодробни и жлъчни заболявания.
Освен всички здравословни ползи, някои от съставките на бръшляна се използват в козметиката и по-специално в продуктите срещу целулит.
В народната медицина бръшлянът се използва при възпаление на далака, диария, кашлица, жълтеница, кожни обриви.
Във вид на лапи бръшлянът се използва за външно приложение при изгаряния. Пресните счукани листа се използват за налагане при мазоли и брадавици.
Листата сварени в оцет в съотношение 1:10 се използват при косопад и пърхот.
За вътрешно приложение 1 чаена лъжица ситно нарязани листа от бръшлян се варят за 5 минути в 400 мл вода. Отварата се пие по 20 мл, 1 час преди хранене.
Бъдете внимателни по време на бране, защото листата могат да раздразнят кожата и лигавиците.
В големи дози бръшлянът е отровен, поради което трябва да се приема по лекарско предписание и лекарски контрол.

От белият равнец се използва съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август.
Билката съдържа етерично масло, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и други.
Основно действие на белия равнец е кръвоспиращо, доказано е експериментално и противовъзпалително. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект.
Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и други. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки – язва, гастрит, при колит, газове.
В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести, както и като успокояващо – при неврастения и хистерия.
Рецепта за външно прилагане на белия равнец:
Цветът се кисне 40 дни в зехтин  в пропорция 1:10 и се използва  за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи.  Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и други.
За вътрешно приемане се прави следната запарка: 2 супени лъжици, се заливат с 500 мл вряла вода, така кисне 1 час. Пие се по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти на ден или 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.

Още от най-дълбока древност са известни лечебните свойства на гръмотръна. Практически всички части от растението се използват за лечебни цели, но най-ценни са корените.
Корените на гръмотрън съдържат 0.20% етерично масло, захари, смоли, нишесте, дъбилни вещества и до 10% минерални соли.
Биологично активните вещества в билката са изофлавоновите гликозиди ононин, който се разпада на глюкоза, формононетин и оноспин. Сладкият привкус се дължи на гликозида ононид.
Гръмотрън има отлично пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилага се при камъни и пясък в бъбреците, отоци, хронични възпаления на пикочните пътища, подагра, ревматизъм, кожни проблеми и други.
Доказано е, че извлеците от гръмотрън понижават артериалното налягане и засилват амплитудата на сърдечните съкращения.
Водните и спиртни извлеци намаляват проницаемостта и чупливостта на капилярите, за това се използват като кръвоспиращо средство при разширени вени, хемороиди и други.
Гръмотрън намира много широко приложение в борбата с наднормено тегло. Може да се използва самостоятелно, но се влага в много препарати, които подпомагат процеса на отслабване. Гръмотрънът подпомага и за намаляване на целулита, който много често е съпътстван от задържане на вода в организма.
Билката ускорявт процесите на обмяна на веществата, стопявайки мастните клетки и редуцирайки апетита.
Именно поради тази причина, гръмотрънът е много добра алтернатива на диетите. Чай от гръмотрън може да се пие при т.нар. разтоварващи диети.
В българската народна медицина гръмотрънът намира приложение и при лечение на кожни обриви, шипове, безплодие, хемороиди, подагра, трудно уриниране.
Една супена лъжица от корените се запарва с 500 мл вода. След 15 минути запарката се прецежда и се приема на 3-4 пъти в рамките на един ден.
Запарката е най-добрата форма за прием на гръмотрън, защото по този начин се запазва съдържането на етерично масло в него.
Внимание! Гръмотрънът трябва да се приема под наблюдение на специалист. Не са известни странични ефекти, но е хубаво да се спазва дневната доза.
При някои хора, които изпитват непоносимост към билката, могат да се наблюдават стомашни киселини. В такъв случай се препоръчва преустановяването на ползването ѝ.