От отворения прозорец на близкия блок се разнасяше нежна музика. Хората минаващи от там повдигаха глави нагори. Едни се усмихваха, а други се спираха унесени във вълшебните звуци.

Често под този прозорец се събираха съседи и любопитни, за да се насладят на виртуозното изпълнение на цигуларя.

– А, това е Петър Звъников, – каза дядо Мишо. – Той не е просто музикант, а майстор на цигулката.

– Когато го слушам, – добави леля Мария, – забравям всяка болка и мъка. Проблемите ми се стопяват мигновено.

– А знаете ли с каква нежност, той се отнася към цигулката си? – попита Добри. – Петър я гали като дете на гърдите си. Сякаш целият му живот е свързан с нея.

– А забелязали ли сте, как я настройва? – обади се Моника. – Хваща здраво цигулката си. С резки и бързи движения удря по струните, и когато тя затрепти, сякаш от болка, внимателно се накланя към нея и внимателно се вслушва в първия звук, който се отделя от нея.

– И когато звукът се окаже фалшив, – малкия Мирон продължи мисълта на Моника, – натяга струната с винт. И когато си мисля, че тя ще се скъса от напрежение, отново удря по нея и пак се вслушва в отделящия се от нея звук.

– И така прави, докато лицето му не се озари от усмивка, – каза Моника. – Точно тогава ще чуете как затрептява във въздуха първата неповторима нота.

– Така постъпва и Бог с нас, – не остана назад и дядо Нестор, – Който ни обича много повече, отколкото Петър цигулката си. В нас Той се сблъсква с множество нестройни звуци. Тогава започва да терзае струните на сърцето ни с мъчителни страдания, а след това нежно се накланя и се вслушва в нас. До ухото Му достига само нашето мърморене и въпреки че сърцето му се облива в кръв за нас, Той отново нанася удар, очаквайки с нетърпение да чуе от нас желаното: „Не както аз искам, а както Ти, Господи“. Тази мелодия е по-сладка от песента на ангелите.

Хората наоколо въздъхнаха. Едни приеха казаното присърце, но други махнаха с ръка, това не ги интересуваше.

– Бог няма да прекрати ударите Си, докато от очистената ни душа не започнат да се изливат кристално чисти и безкрайни мелодии, – довърши дядо Нестор.

А от прозореца продължаваше да се излива пленителна музика.

През 2007 г. японски учени са установили под микроскоп работата на един от „молекулярните двигатели“ на живата клетка.

Протеинът миозин V се движел по актинова нишка, „влачейки“ към него прикрепен „товар“.

Всеки етап миозин V започва с това, че един от така наречените крак (задният) се отделя от спиралата на актина.

След това, вторият крак (по-горе), се навежда напред, а първият е свободен да се върти на „шарнир“, свързваща краката на молекулата дотогава, докато случайно не докосне актиновата спирала.

Крайният резултат на хаотичното движение на първия крак се оказва строго детерминиран благодарение на фиксираното положение на втория.

Ден без коли и мотоциклети, през който жителите на Париж предлагат хората да се движат на велосипеди или да ходят пеша.

След успеха на Дни без автомобили през 2015 г. и 2016 г. в града се възобнови това събитие, разширявайки зоната без автомобили в цял Париж.

Жителите и „тези, които обичат Париж“ предлагат в периода от 11.00 часа до 18.00 да се движат из града пеша, с велосипед, ролкови кънки, скейборд или моноколело. Ограниченията за движението на автомобили не се отнасят периферния път около Париж – булевард Переферик.

В същото време забраната за използване на автомобили не засяга обществения транспорт, туристическите автобуси, такситата и аварийните автомобили. Лицата с увреждания също могат да пътуват с личен автомобил, в случай че имат съответния стикер на автомобила. А в неделя журналисти и дипломати ще трябва да стигнат пеш до техните пунктове.

Около 2500 души губят живота си всяка година заради въздуха, който дишат в Париж. Това е 60 пъти повече от броя убити при пътнотранспортни произшествия.

Една трета от всички емисии на парниковите газове, които засягат изменението на климата, са емисиите на автомобили във френския столичен регион.

Според организаторите на Ден без автомобили „задачите са огромни, но трябва да ги решим заедно“.

Съвременните електрически коли и хибридните автомобили са почти безшумни.

Това, според редица изследователи, създава риск за сигурността на пешеходците, особено за слепите,  които са свикнали с бръмченето на двигателя на колата.

В Япония и в Европейския съюз вече са приети закони, които изискват от производителите на такива превозни средства да инсталират системи за изкуствен шум.

В Съединените щати задължителното ще се комплектуват подобни системи с автоматично превключване на шума, при движение със скорости до 30 км / ч. Окончателно това ще бъде въведено през 2019 г.

Китайската авиокосмическа научноизследователска и индустриална корпорация (CASIC) обяви плановете си за развие на транспортна система HyperFlight с максимална скорост на влака 4 000 км / ч.

Това е около десет пъти по-голяма скорост от тази на сегашните високоскоростни влакове, както и до пет пъти по-бързо от скоростта на въздушния транспорт, са заявили представители на CASIC.

Според източници, програмата HyperFlight ще се развива на три етапа. На първия етап ще бъде изградена вътрешна регионална мрежа между китайските градове със скорост на влаковете до 1000 км / ч. На втория етап – национална мрежа, която ще свързва най-големите мегаполиси и клъстери на градовете със скорост до 2000 км / ч. И накрая, в третата фаза ще бъде разгърната международна мрежа по маршрута „Един пояс и един път“, където влаковете ще могат да достигнат скорост до 4000 km / h.

Транспортната система предполага аеродинамична форма на влака и движението му на магнитна възглавница вътре в тунел в среда с нисък вакуум.

Технически директор на HyperFlight Мао Кей е заявил, че компанията е привлякла да участват в проекта повече от 20 изследователски институции от Китай и от чужбина, и притежава 200 патента в сродни области.

Между другото, преди Китай е предлагал да се изгради високоскоростна железопътна линия от Китай до САЩ през Сибир и Беринговия проток (подводен тунел). Възможно е технологията HyperFlight да е полезна за този проект.