През 2007 г. японски учени са установили под микроскоп работата на един от „молекулярните двигатели“ на живата клетка.

Протеинът миозин V се движел по актинова нишка, „влачейки“ към него прикрепен „товар“.

Всеки етап миозин V започва с това, че един от така наречените крак (задният) се отделя от спиралата на актина.

След това, вторият крак (по-горе), се навежда напред, а първият е свободен да се върти на „шарнир“, свързваща краката на молекулата дотогава, докато случайно не докосне актиновата спирала.

Крайният резултат на хаотичното движение на първия крак се оказва строго детерминиран благодарение на фиксираното положение на втория.

Изследователи от Университета Джордж Мейсън са открили 48 антимикробни пептиди в кръвната плазма на най-големият гущер в света  – комодския варан.

Този вид се среща само на индонезийския остров Комодо и три съседни острови. Дължината на тялото му може да достигне три метра, а теглото му надвишава 80 кг.

Слюнката на тези животни съдържа до петдесет вида бактерии (включително Enterobacteriaceae, Staphylococcus sciuri, Enterococcus faecalis), за това варана не се нуждае от мощна имунна защита.

Един от механизмите на имунната система са антимикробни пептиди в кръвта на животните – малки белтъчни молекули от 12-50 аминокиселини, които имат антибактериална активност.

Учените изследвали по-рано антимикробните пептиди в кръвта на крокодилите, решили да ги извлекат от кръвта на комодския варан.

Те използвали отрицателно заредени частици на хидрогела, за да уловят тези пептиди, които носят положителен заряд. След това, съставът на пептидите се определя чрез мас-спектроскопия.

Осем открити пептиди се изследват за активност срещу две опасни бактерии: Pseudomonas Aeruginosa и стафилококус ауреус (Staphylococcus Aureus).

Седем вещества са показали антимикробна активност срещу бактерии, а един пептид – само срещу Pseudomonas Aeruginosa.

Учените считат, че по-нататъшното изследване на пептиди в кръвта на комодските гущери може да помогне в създаването на нови методи на лечение, включително и срещу бактерии, които са устойчиви спрямо съществуващите антибиотици.

Розалинд Франклин е посещавала едно от малкото лондонски училища, където преподавали физика и химия на момичета. В горните класове, тя заявила на баща си, че възнамерява да направи научна кариера.

Той бил скептичен, но ѝ разрешил да постъпи е Кеймбриджкия университет.

Розалинд успешно завършила Университета и е получила докторска степен по физикохимия. На нея принадлежи откриването на ДНК.

Дълги години нейните заслуги били в сянка. Цялата слава обрали нейните колеги  Джеймс Уотсън и Франсис Крик.

Но именно точните лабораторни опити на Розалинд, а също така и получената  рентгенова снимка на ДНК помогнала на учените да демонстрират криволичещата структура на молекулата.

Експерти от университета в Станфорд са създали евтин плат базиран на пластмаса. Ако се ушие дреха от него, тя ще охлажда тялото по ефективно, отколкото синтетичните тъкани или плат от естествени влакна.

Такава дреха може да се носи дори при горещ климат в стаи без климатик. Човек възприема такова облекло, като много по-студено, отколкото ушитата дреха от памук.

Материалът помага за охлаждането на тялото, защото не пречи да се отделя потта. Тъканта пропуска топлината навън, но спира нейното проникване навътре.

Когато седим в офис от 40 до 60% топлина нашето тяло  се излъчва във вид на инфрачервено лъчение.

Новият материал се основава на промишлен полиетилен, който е модифициран чрез използването на химически вещества, така че да позволи на молекулите вода да преминат през нанопорите.

Течността, която тече от пържолата при печенето ѝ не е кръв, защото тя напълно се отстранява още при клането, а протеина миоглобин, който се намира в голямо количество в скелетните мускули.

Именно този протеин дава розовия цвят на месото.

По време на топлинната обработка атомите на желязото в миоглобина изменят степента на окисление и не се свързват с кислорода, а с молекулите на водата вследствие, на което се променя цвета на месото и то става кафяво.