Катя беше едва на 30 години. Работеше в близката детска градина и същевремено с това се грижеше за трите си малки деца.

Тази сутрин се бе събудила със силно главоболие. Главата ѝ бе изтръпнала. Странното усещане ѝ подсказваше, че нещо не беше наред.

Нещо не беше наред почти от месец. Бяха ѝ се появили синини по гърба, след това обезпокояващо се разрастнаха и когато тя реши да отиде на лекар да се посъветва с него, внезапно изчезнаха, като оставиха по гърба ѝ големи петна. Венците ѝ побеляха.

Катя беше жизнерадостна и млада жена, която бе свикнала с часове да тича след 5-6 годишните деца в детската градина, но започна внезапно да губи сили. Едва се изкачваше до дома си, който се намираше на четвъртия етаж.

Някои от сутрините едва ставаше и пропълзяваше на четири крака. Спеше на пресекулки по 12-14 часа, а щом се събудеше, се чувстваше толкова уморена, че отново лягаше да подремне.

Мъжът ѝ я придружи до свой познат лекар, но той не можа да даде някаква определена диагноза. Катя усещаше болки в костите си.

Лекарят бе в недоумение, какво може да е това. Но на Катя каза:

– Вероятно имате мигрена.

И ѝ препоръча аспирин, от който се засили кървенето от бледите венци на Катя.

Тя  бе енергична и жизнерадостна по природа и по-скоро се учуди, но не се разтревожи много. През живота си не беше боледувала сериозно, за това болниците бяха абстрактно и непонятно място за нея. До този момент не бе ходила на консултации при никакъв специалист.

Обясняваше на познати странните си симптоми така:

– Сигурно е от преумора или лошо храносмилане, – смееше се тя. – По цял ден съм с деца, вероятно съм се малко депресирала и напрежението ми е дошло май много.

Дълбоко в нея започна да се прокрадва съмнението, че в тялото ѝ става нещо опасно и смъртоносно.

Най- накрая Катя остави трите си деца при съседите и отиде при личната си лекарка, която настоя веднага да ѝ се направят кръвни изследвания. Назначи ѝ рутинна кръвна картина.

Лаборантът, докато вземаше кръв от вената на Катя се загледа с изненада в цвета на кръвта ѝ. Тя беше водниста, бледа разредена течност, която изобщо не приличаше на кръв.

До края на деня Катя не получи никакъв резултат от тези изследвания. На другия ден ѝ се обадиха по телефона:

– Извинете, но се налага, отново да ви вземем кръв.

– Кога да дойда? – попита Катя.

Тя имаше много натоварен график. Децата, натоварената чанта с продукти, която трябва да освободи и осибено рибата, която трябва да остави в хладилника, и куп още недовършени неща за деня.

Напрегнатият тон в гласа по телефона, подчертаваше, че случаят е спешен:

– Елате веднага! Чувате ли ме? Веднага!

Предстоеше борба и не се знаеше, какъв щеше да бъде изходът.

Трудно е да бъде потаен, с тегло до 40 тона и с глава с размерите на джип, но кашалотите успяват да изпълняват най- дръзките кражби в животинския свят.
Крайбрежните води на Аляска са претъпкани с риба, имало е много случаи, когато кашалоти са крадели плячката от търговските риболовни тралове.
Рибарите разказват, как тези грамади лениво се обръщат във водата близо до плавателния съд, все едно нямат си друга работа.
След като им се удаде изгоден случай, те доплуват до трала и нагло изяждат лова. Някои от тях имат навика да си спомнят графика и маршрутите на корабите.
За смелостта и находчивостта, като се вземат предвид и огромния размер на кашалота, можем да го наредим в списъка за животини – крадци на първо място.

Имено такъв висок дом само от дърво строят архитектите от Норвегия днес.
Зданието е проектирано за 14 етажа. Височината му е 50 метра.
Тази сграда си ума вече име. Наричат я „Treet“. В нея има 62 съвременни просторни апартамента.
Основата на новото здание е масивна колона слепена от дървета с диаметър един метър. Нов дом перфектно се вписват в модерния мегаполис и сега се намира в живописния център на Берген.
Строителството е по график. Строители планират да завършат строежа през следващата година. Независимо от факта, че сградата все още не е завършена, по-голямата част от апартаментите вече са продадени. Цените, разбира се, не са много евтини.