Какъв ден само! И защо точно на него се случи всичко това. Тодор не можеше да си обясни, но бе силно потиснат и натъжен.

По пътя към дома срещна свещеника на тяхната църква.

– Здравейте! – вяло поздрави Тодор.

– Какво ти е, Тодоре? – попита загрижено свещеникът.

– Паднах и лошо се ударих – започна оплакванията си младият мъж – и след това всичко се обърка. Казаха ми, че това е лоша поличба.

– Всеки човек може да падне и да се удари, – опита се да го успокои свещеникът.

– Но не е само това, – тъжно заклати глава Тодор. – Падна иконата в стаята.

– Лошо си я поставил….

– Стараех се да не мисля за нищо лошо, – прекъсна го Тодор, – но се разболях, а после ми съобщиха, че ме уволняват от работа. Това означава, че все пак има някаква поличба?!

– Хората отдавна са наблюдавали природата и са забелязали неща, които предхождат дадени явление, – въздъхна свещеникът. – В това няма никаква поличба.

– Но…. – Тодор се опита да обясни още веднъж положението.

– Това, че си паднал е без значение, на всеки може да се случи. Това, че иконата е паднала е случайност. Разболял си се, благодарение на това, че твоят организъм се е оказал слаб. Уволнението от работата ти няма никаква връзка със всички тези неща. Не е нужно да търсиш връзки там, където ги няма.

– Тогава какво да правя? – Тодор все още беше объркан.

– Наблегни на духовния си живот, моли се, чети Библията си. Това ще те избави от много излишни и ненужни неща, и ще ти се дадат нови знания и възможности. Нека Бог да бъде с теб.

Тодор, макар и неохотно, обеща на свещеника, че ще послуша съвета му.

Една сутрин Явор се събуди с песен, която бе пял със съучениците си преди много години. В нея се казваше колко е важно да се молиш сутрин, на обяд и вечер, за да бъде „сърцето ти в тон“.

Този израз тогава много го учудваше. Той си го представяше като търсене на радиостанция или телевизионен канал. Явор знаеше, че добро качество се получава, когато уцелиш правилната честота.

Ние сме творение на нашия Господ и сме истински човеци, когато сме „настроени“ по Исус Христос. Трябва да пребъдваме в Него, защото Той е изворът на новия живот.

Вярващите свързани с Христос, започват да Го отразяват, когато Той им дари истински живот.

Връзката с Христос е условието да станем такива, каквито Бог ни призовава да бъдем.

Лятото беше в разгара си. Ангел и Борис решиха да прекарат един месец на къмпинг до едно езеро. Речено сторено. Приготвиха багажа и на другия ден потеглиха.

Когато стигнаха близо до езерото, оставиха караваната близо до пътя, а няколко мили носеха лодката си, докато стигнаха езерото.

Плуваха цял ден и се наслаждаваха на красивата природа и чистия въздух.

Вечерта Ангел реши да отиде до караваната.

– Какво ще правиш там? – попита го Борис. – За тази нощ можем да останем и тук. Нали взехме с нас спалните чували.

– Там има осветление, – каза Ангел, – искам малко да почета.

Почти се бе стъмнило, когато Ангел тръгна. Скоро нищо не се виждаше.

Той се опита да запали кибрит, но той по-скоро му пречеше и той не можеше да се адаптира към светлината.

– Какво да правя? – попита Ангел.

Изведнъж му дойде чудесна идея и той я приложи на практика.

Събу си обувките и чорапите и започна да крачи предпазливо. Така усещаше земята под краката си и бе сигурен кога стъпва на пътеката.

Стъпка по стъпка бавно се придвижваше, като изучаваше терена. Когато усещаше листа под краката си, променяше посоката, докато усетеше земя.

Няколко часа му бяха нужни, за да стигне до караваната. Но поне стигна без проблеми. Търпението и упоритостта му бяха възнаградени.

Малко по-късно, когато вече седеше под лампата в караваната се замисли и откри паралел между Божието водителство и ходенето му в тъмното.

– Краката ми усещаха правилния път, – каза си Ангел, – по същия начин, когато сме се изгубили, можем да продължим напред, само ако връзката ни с Бога не е прекъсната.

Точно, когато сме несигурни и не знаем на къде да тръгнем, Бог ще ни показва правилния път.

За създаването на образа на чудовище са използвани белезите на оцелелите след атомната бомба.

Измисленото от японците чудовище Годзила се е събудило и получило сила от изпитването на водородната бомба.

За да се подчертае връзката на Годзила с ядрените оръжия, за нарисуване на кожата на чудовището, дизайнерите са взели образец от белезите на оцелелите от бомбардировката в Хирошима.

Всички известни отбори, започват с това качество. Това е основата върху, която се изгражда всичко останало. Вие не можете да изградите силен отбор или екип, ако няма силни връзки между членовете му.

Защо е така?

Защото той никога няма да стане достатъчно сплотен, за да успее.

В една телевизионна програма обсъждали темата: „Защо войниците умират за страната си“?

Тази програма е била посветена на морската пехота на САЩ, Френския чуждестранен легион и британските командоси.

В нея било казано, че войниците умират за родината си, заради любовта си към своите другари.