В Рим имало специализирано учреждение на свещениците, известно като фециали, чието единствено задължение било извършването на ритуали, свързани с войната.

При последната фаза на ритуала за обявяване на война се хвърляло копие на територията на врага.

До началото на третия век преди Христа Рим значително се разширил, завземайки почти целия Апенински полуостров и хвърлянето на копие на територията на противника станало, меко казано, нецелесъобразно.

Свещениците измислили алтернатива. Част от земята около храма Белона, богинята на войната била обявена не за римска и копието хвърляли на нея.

 – Кой е нашият враг, – попитал един офицер, генерала си.

– Всичко ни подсказва, че това ще бъде Китай.

Всички останали били шокирани.

Но един от офицерите се овладял и попитал:

– Генерале, ние имаме всичко на всичко 150 милиона човека в сравнение половин милиарда китайци. Имаме ли някакъв шанс за победа? Ще оживеем ли изобщо?

Генералът направил няколко крачки и казал:

– В съвременната война победата не се определя от количеството войници, а от качеството им и умение да се използват възможностите им. Например, Близкият изток видя няколко войни, в които пет милиона евреи се биха срещу пет милиона араби и Израел винаги побеждаваше.

След кратка пауза, един офицер попитал:

– А ние имаме ли достатъчно евреи?

Парашутът, наречен „Щурм“ безопасно се отваря на височина 80 м, а в перспектива ще се спуска от височина 50 м.

В момент, когато врагът е деморализиран е необходимо да се пусне десант, колкото се може по- бързо, докато неприятелят не е дошъл на себе си.

За сега образци на системата са създадени и се изпитват на манекени, за да се проследи времето на отваряне на парашута и приземяването от безопасна височина. След това парашутистът ще бъде изпитван и на хора.

Колко много се нуждаем от благодат, за да можем чрез Христовия Дух да понесем възникналите недоразумения или с любов да се отнесем към несправедливото осъждане.

Нищо не изпитва така характера на вярващия, както когато за него се пусне лоша мълва, която той не е заслужил. Това води до действие, което проверява дали наистина сме злато или само декоративни елементи.

Ако осъзнаваме колко благословения са скрити за нас в изпитанията, ние бихме казали като Давид, когато Семей го злословеше: „Нека проклина …. може би … ще ми въздаде Господ благост за проклятието му днес“.

Има хора, които се отклоняват от възвишените цели в живота си и се увличат в преследване на хора, които са ги обидили или са техни врагове, обричайки целия си живот на постоянна дребна конкуренция.

Животът им започва да прилича на гнездо на оси. Вие можете да разпръснете осите, но жестоко ще пострадате от жилата им и нищо няма да получите като награда, защото медът им не си струва изразходвания труд.

Нека Господ да ни дари малко повече от Своя Дух. „Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“. „Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си“.

Фобиите са много неприятни и са често срещани. Сред най-разпространените са страх от паяци, височина и клаустрофобия.

Съществуват и други фобии, така наречените хранителни, при които хората изпитват необоснован страх от конкретен вид храна.

Тези фобии объркват живота на засегнатите, а за други могат да бъдат повод и за присмех.

Учените не са съвсем наясно какво предизвиква фобиите и как могат да се лекуват.

Ето някои от най-странните хранителни фобии.

Ацерофобиятя е страх от кисело. Страдащите от подобна фобия упорито отбягват цитрусови плодове и други кисели продукти, които предизвикват слюноотделяне.

Микофобията е страх от гъби. Гъбите растат в гората. След като ги почистим и приготвим, са вкусни и полезни. За микофобите те са мръсни и предизвикват неприятни усещания.

Алиумфобията е страх от чесън. Силния му аромат често отблъсква хората, но при наличие на тази фобия, нещата са на живот и смърт.

Карнофобията е страх от месо. За разлика от вегетарианци, които избягват месото по хуманни или други причини, карнофобите изпитват истински страх от него, за това употребяват само зеленчуци.

Геумофобията е страх от вкуса. Вкусовете, които познаваме са безкрайно много. При наличие на подобна фобия обаче, те се превръщат във враг. Вероятно страдащите от нея никога не използват сол, и каквито и да е подправки.

Магейрокофобията е страх от готвене. Тези хора не са мързеливи или постоянно заангажирани, при тях самата идея за готвене предизвиква панически страх.