Бабата добродушно поглежда внука си и му казва грижовно:
– Иди да ядеш! Яденето е на масата.
– Ей сега, ….., отивам, бабо,….. – момчето с нежелание поглежда към баба си.
– Иди, – казва възрастната жена, – ще изстине, а после не е така вкусно…..
Внукът недоволен от това, че са му нарушили заниманието, става ядосано и отива в кухнята.
Бабата веднага скача на мястото му пред компютъра и радостно си мърмори под носа:
– Хвана се , глупчо!

Момче се оплаквало на баба си за неудачите в живот си. Вечно проблеми в училище, с родителите, със здравето….
Бабата в това време готвела.Тя попитала внука си:
– Гладен ли си? Искаш ли нещо да похапнеш?
– Разбира се, – отговорил внукът.
– Ето вземи маргарин, – предложила баба му.
– Фу, – за протестирал внукът.
– Може би две сурови яйца, – попитала спокойно бабата.
– Бабо, ти добре ли си?
– А какво ще кажеш за брашно и малко сода? – попитала отново бабата.
– Бабче, – за убеждавал я внукът, – всичко това не става за ядене.
Бабата се засмяла и казала:
– Точно така! По отделно тези продукти не са много вкусни, но ако се смесят в правилните пропорции, от тях се получава удивително вкусна торта. Така прави и Бог. Ти често питаш: „Защо Той допуска болка и мъка в живота ми?“ Ти просто трябва да му се довериш. Знаеш, че по Неговата рецепта, в края на краищата, се получава нещо необикновенно. Бог те обич много. Той ти изпраща цветя всяка пролет и изгрева на слънцето всяка сутрин. Когато искаш да му кажеш нещо, Той е готов да те слуша. Бог може да живее навсякъде във Вселената, но е избрал твоето сърце.

Веднъж в Париж Вагнер отишъл при един издател и му казал:
– Господине, аз съм велик композитор и пиша музика на бъдещето! Бих искал да ви окажа чест и да ви дам разрешение да я напечатате!
– Музика на бъдещето? – попитал издателят. – А вие случайно да не сте Вагнер?
– Да, това съм аз, – гордо отговорил композиторът.
Издателят свил рамене:
– Аз не се занимавам с музиката на бъдещето, господин Вагнер. По-добре, за това, се обърнете към моя внук.

Веднъж една мъдра баба казала на внука си:
– Всеки човек, сътворен от Бога, се явява решение на нечий проблем.
Внукът много се изненадал от думите на баба си.
– Ти си решение на нечий проблем, – повторила тя.
Гледайки неразбиращото лице на внука си обяснила:
– Дарът, който Бог ти е дал, може да не е необходим на всички, но безусловно е необходим на някой – усмивката ти, любовта ти, твоята сила, ……

Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!