Разговарят двама приятели Гошо и Дони.
– За белязал ли си, че вечерните новини винаги започват с „Добър вечер“, – каза Гошо.
– Да не искаш да ти кажат: „Добро утро“? – потупа го по рамото Дони.
– Нямах предвид това, – навъси се Гошо. – Виж как след това продължават…
– Предават новините, какво толкова, – вдигна рамене Дони.
– Започват с „Добър вечер“, а след това ни казват, защо не е така, – поясни Гошо.
В болницата бе тихо и спокойно. Марин Илиев лежеше в леглото си, вперил замъглените си очи в тавана. По-голяма част от времето той прекарваше със затворени очи, вероятно спеше или … Кой знае какво се въртеше в главата на възрастният мъж.
Докараха го преди две седмици от старческия дом. Състоянието му бе много тежко, всеки момент го очакваха да приключи земния си път.
Една вечер медицинската сестра придружи един млад мъж до леглото му. Тя се надвеси над възрастния пациента и каза силно, очаквайки, че ще го чуе:
– Синът вие тук.
С огромно усилие Марин отвори премрежените си очи, премигна, а след това ги затвори.
Младия мъж хвана ръката на възрастния човек и така прекара с него цяла нощ. Той му говореше тихо и спокойно:
– Ти не си вече сам, аз съм с теб. Ще оздравееш и ще те отведа у дома. Бъди дръзновен и смел….
Така думите на утеха се изливаха като мощен поток към възрастния човек.
Призори Марин Илиев почина. Персоналът на болницата бързо се струпа в стаята на починалия, за да изключи машините и да махне иглите.
Една от медицинските сестри приближи до младия мъж и съчувствено му каза:
– Съжалявам …
Но той я прекъсна бързо:
– Кой беше този мъж? – попита младият мъж.
Сестрата бе поразена:
– Мислех, че това е баща ви!
– Не, това не е моя баща, – каза мъжът. – Никога не съм го виждал през живота си.
– Тогава защо не казахте нищо, когато ви заведох до леглото му?
– Разбрах, че той се нуждаеше от своя син, а той не беше тук, – обясни мъжът. – Той беше много болен. Едва ли щеше да разбере, че не съм сина му. Просто останах до него, защото му съчувствах и осъзнах, че той има нужда от мен.
Никой не трябва да умира сам. Ние сме създадени да извървим живота си ръка за ръка с някого.
Огледайте се , може би някой има нужда от вашата подкрепа, защото се чувства изоставен и самотен. Готови ли сте да му протегнете ръка?
Една вечер на един от големите празници, полицейски отряд бил изпратен да патрулира пътя в близост до изхода на един местен бар. Мястото било изчислено точно.
След няколко минути пиян „клиент“ изпълзял от вратата. След това залитайки се добрал до своята кола и със треперещи ръце завъртял ключа, за да запали колата си.
В този момент към него скочили полицаите, които вежливо му предложили да диша в тръбата.
Странно, тестът показал, че шофьорът е напълно трезвен. Полицаите били обезкуражени.
Можете ли да откриете причината за случилото се?
Не може апаратът да не отчете пиян човек. Тогава, какво се е случило? Ако шофьорът не е изхитрувал по някакъв начин, нима наистина е пил с приятелите си в бара?
Е, сега вие решавате загадката. Ако сте нетърпеливи да узнаете какво се крие зад тази мистерия, прочетете….
Отговор: Мъжът наистина си е почивал в компанията на приятелите си. Още от самото начало приятелите се договорили, че един от тях няма да употребява алкохол тази вечер. Когато компанията напуснала бара, пръв тръгнал трезвият от тях, като се правел на доста попийнал. И докато той отвличал вниманието на полицаите, другите се измъкнали и си тръгнали.
Всеки от нас зависи от нещо, в голяма степен това се отнася до храната. Някои хора не могат да живеят без сладко, а други не могат да си представят деня без три чаши кафе.
Всичко е добро в умерени количества. Ако забележите, че сте станали зависими от нещо и то ви пречи в живота, вземете решителни мерки и се откажете от него.
В края на краищата ние сме човешки същества, а не безволеви хора, неспособни да управляваме желанията си.
Кафемани замислете се! Защо пиете кафе? То подобрява вашето самочувствие или просто е банален навик?
Ако не можете да живеете без кафе, то сведете употребата му до минимум. Ако за вас това е само мода, то замислете се добре. Тази напитка води до пристрастяване. Прекалената употреба на кафе, няма да ви донесе нищо добро.
Заменете кафето със зелен чай. По вкус той не отстъпва на кафето и ободрява не по-малко.
Ако сте привикнали да си купувате кафе на път към работата или когато се прибирате вечер, откажете се от тази зависимост. Това е отличен начин, да икономисате малко пари.
Всяка вечер Добри слагаше дъщеря си да спи. Мимето бе съвсем малко момиченце, само на четири години. Бащата всяка вечер разказваше на дъщеря си приказки.
По изключение Добри се заслуша в молитвата на Мимето. Той чу детето да казва:
– Боже, благослови мама, благослови татко, благослови баба и сбогом, дядо!
Добри попита:
– Защо се сбогува с дядо си?
Малкото момиченце отговори:
– Не знам, татко, така ми се стори, че трябва да направя.
На следващия ден дядото умря. Добри помисли, че това е някакво странно съвпадение.
След няколко месеца ситуацията се повтори, но този път детето каза:
– Боже , благослови мама, благослови татко, сбогом, бабо.
На следващия ден бабата наистина умря.
– Господи, – извика Добри, – дъщеря ми общува с неземни сили!
След няколко седмици, когато Мимето се молеше преди сън, бащата ясно чу:
– Боже благослови мама, сбогом, татко.
Добри бе в шок. Той цяла нощ не можа да заспи. Стана на разсъмване и тръгна към офиса си.
През целия ден той не можеше да се успокои и постоянно гледаше часовника си.
Накрая той реши:
– Ако издържа до полунощ, след това всичко ще бъде наред.
Офисът му се стори безопасно място, затова той не се върна в къщи веднага след работа, а остана там. Добри седеше и пиеше кафе след кафе. Непрекъснато поглеждаше колко е часът и скачаше при всеки звук.
Настъпи полунощ. Добри въздъхна с облекчение и си тръгна към къщи. Там го чакаше жена му.
– Ти никога не си се задържал толкова дълго време на работа. Какво се е случило?
Добри въздъхна:
– Не искам да говоря за това. Днешния ден беше най-кошмарния в живота ми.
– Мислиш, че си имал много лош ден? – попито го жена му. – Няма да повярваш какво се случи с мен днес. Тази сутрин моят началник умря по време на съвещанието!