Наблюдавай белези на природата!

От ранна възраст овчарят и сеяча, гледат на небето. Умеят те вятър и ведър ден да предрекат, дъжд и веселие в полето, ранно мразовито утро, загуби по гроздето……

Така и лебедите в тихата вода, ако пляскат криле вечерта, градушка очаквай.

Или ако яркото слънце в мрачни облаци залезе, знай, на следващия ден дъжд ревящ ще те разбуди.

Ако бие град в стъклата, чакай да косиш трева висока в падината.

Чуеш ли шума на бурята, за работа не се готви, а в ленива дрямка отново потъни.

Гадопелагиалю, в чест на гръцкия Хадес и царството със същото име или ултраабисална наука, която се занимава с най-трудонодостъпните бездни на океана, разположени на дълбочина 6-7 километра.

Болшинството на такива дълбочини са разположени на места където се сблъскват пластове на земната кора, така наречените дълбоководни падини.

До днес за изучени около петдесет участъци на океански падини, където има живот. Това е 41 процент от всички дълбочини на океана, но само  0,2%  от площта на дъното.

Учените от XXI век, малко знаят за тази загадъчни области, които не е лесно да се изучат.

За измерване на много дълбоки части на океана, учените използват сонди бомби.

В падините на морските дълбини се хвърля динамит и от борда на кораб се записва ехото, което дава възможност на учените да оценят дълбочината.

Докато някои учени подлагат на съмнение точността на подобен метод, ако се разгледат приблизителните резултати, те са доста впечатляващи.

До днес, освен Марианската падина, са известни още 4 други свръх дълбоки падини, чиято дълбочина е повече от 10 хиляди метра: Кермадек, Курило-Камчатска, Филипинска и Тонга. Всички те се намират в западната част на Тихия океан.

Въздухът при различни температури може да се задържи различни количества пара. По време на охлаждането му, парата се кондензира във вода.

Температурата, при която това се случи, се нарича точката на оросяване.

Росата, която се вижда сутрин по тревата и цветята, мъглата, която се стеле над реката и се кълби над низините, възниква при хладна вечер или нощ от атмосферната влага. Колкото е по-голяма влажността на въздуха, толкова повече, при висока температура става кондензация. Даже в баня, където температурата е 80 ° С, стените стават мокри.

При повишаване на влажността в затвореното пространство 100% може да се получи кондензирана, течна вода при всяка температура.

За целта намерете естествена падина с диаметър около метър, а на дълбочина 50 см., обрасла с треви и ниски храсти. Ако нямате такова място наблизо, можете да изкопаете яма, а на дъното ѝ да нахвърляте свежа трева и скоро отрязани клонки.

Ямата покрийте с найлон, застъпвайки, краищата му с камъни. По средата на найлона поставете още един камък, а на дъното на ямата нека да има някакъв съд.

Почвата, колкото и суха да е, винаги съдържа погълната влага, а зелените растения интензивно изпаряват вода, даже при много сух климат.

Водната пара няма къде да отиде в затворено пространство. Тя бързо насища въздуха и започва да пада като капчици роса. Малките капчици се обединяват и попадат в съда.

Такъв „източник“ може да даде около половин литър вода. Не е много, но може да утоли жаждата на човек в критично положение.

Има и един „походен“ вариант, който не се нуждае от предварителна подготовка. Съберете няколко току що откъснати клони от дърво или храст. Поставете ги в найлонова торба и я завържете здраво. Отдолу окачете чаша, в която да се стича чистата вода.