Архив за етикет: братя

Ние сме едно тяло

imagesМестната църква е мястото за обучение как да се разбираме в Божието семейство. Това е лаборатория за практикуване на безкористна любов.

Като член на църквата, можем да се научим да се грижим за другите и да споделяме опита си с останалите: „И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея“.

Само в редовен контакт с обикновени, несъвършени вярващи можем да се научим на реално общение, опитвайки да бъдем свързани и зависими един от друг.

Бог очаква от нас да дадем живота си за другите. Много християни, които знаят Йоан 3:16 не са обърнали внимание на 1 Йоан 3:16: „От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята“.

Това е саможертвената любов на Бога. Той очаква от нас да покажем на другите вярващи, че ги обичам по същия начин, както Исус ни обича.

Противете се на дявола

противи се на дяволаВ Югозападна Африка растат особени акациеви храсти, които холандците наричат „почакай малко“. Клоните на тези храсти са покрити с множество малки кукички. Ако минаваш край тях, те се закачат за дрехите ти и трудно би се отървал от тях.
Дяволът е подобен на това растение. С всички възможни кукички греха, ласкателство, измама, …. той се старае да задържи хората далече от Божията истина за Исус Христос и спасението.
Бог призовава да се противопоставим на дявола и да се насочим към спасението, извоювано от Исус Христос, но дяволът казва: „Чакай малко“.
Сатана знае цената на човешката душа и не се скъпи на щедри „дарове“, за да я придобие. Той налага лупа на хората, за да виждат само трудностите и да не вярват в Божиите обещания.
Изкусителят идва до нас чрез най-скритите ни мисли и желания. Неговата атака започва в собствения ни ум.
Дяволът намира съюзници и оръжие именно в нашите скрити мисли и желания. Врагът ни е много изкусен, той не ни връзва с връзки, които са неудобни, а такива, които приемаме с голямо удоволствие, защото знае, че желанията ни са по-силни от нас.
„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света“.

Истинското начало на Църквата

Ikona_2Ерусалим беше препълнен с поклоници, дошли от всички краища на Римската империя.

Изведнъж вниманието на народа бе привлечено от група галиеляни, обхванати от вдъхновение. Те се обръщаха към народа със странни речи.

– Остави ги те са пияни, – викаше някой от тълпата.

– Невероятно, – възкликна друг от събралите се, – тези хора са от Галилея, но това което говорят се разбира и тези, които не знаят арамейското наречие.

Тогава излезе напред Петър, ученик на Исус и каза:

– Дойде време да се изпълни пророчеството за Духа Божий, койтотрябваше да дойде въру всички вярващи. Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете, Него предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници; Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея. Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

Като чуха това, хората ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли:

– Какво да сторим, братя?

А Петър им каза:

– Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви и ще приемете тоя дар, Светия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

Силата на думите на Петър с нищо не можеше да се сравни. В същия ден, хиляди евреи се кръстиха в името на Исус …

Най-добрата помощничка

indexКатя тръгваше за работа преди осем. Отиваше един час преди останалите от персонала. Тя бе важна личност. Оглавяваше една от най-големите благотворителни организации в района и носеше отговорност за милиони левове. Събрани, за  да помогнат на хора в неравностойно положение. В живота ѝ не можеше да има по-важна цел.

Така бе възпитала и дъщеря си. Зорница още на дванайсет години, а братята й на шест и на осем, бе поела грижата за тях вместо майка си, която отсъстваше по много уважителни причини.

От Катя можеха да се чуят само наставления:

– Ще наглеждаш ли момчетата вместо мен, скъпа? Погрижи се Дидо да си облече якето.

– О, забравих! На Мони му трябва закуска за училище. Във хладилника има готово руло. Само го нарежи и ги опечи като добро момиче, нали ще го направиш Зори?

При това Зорница помагаше на братята си не само сутрин. Тя често бе в ролята на майка си и вечер.

– Оставила съм кутия със замразено задушено на масата, – нареждаше Катя по телефона. – Сложи го в тенджерата, когато се върнеш от училище и включиш газовия котлон на слаб огън, за да имаме какво да вечеряме веднага щом се прибера.

По- късно отново притеснена, Катя звънеше на Зорница:

– Ако Дидо се върне у дома с петна по униформата си, би ли я сложила в пералнята? Аз сама ще я простра. Трябва  да бъде чиста за утре.

Защо Зорница да затруднява допълнително майка си, която вършеше толкова важна работа? А и Катя оценяваше високо усилията ѝ.

– Ти си най-добрата дъщеря на света, Зори, и аз съм най-щастливата майка. Момчетата те слушат. Имаш добър подход към тях. На приятелката ми Николета ѝ е много трудно да направи кариера, защото си няма дъщеря като теб.

Зорница направо разцъфтяваше от похвалите. Стана най-добрата домакиня. Бе страхотната готвачка и чудесната помощница.

Само че сега, когато се обърнеше назад, към детството, а и към брака си, където правеше същото, се питаше: “ Не ме ли използваха повече от необходимото“?

Най-важната цел на Кирил и Методий била постигната

manuscriptСлед горчивите си преживявания в Моравия и Венеция, причинени от фанатизма на латинското духовенство, Константин и Методий не можели да предвидят как ще бъдат посрещнати във вечния град.
Навярно дълго е мислил Константин Философ, какво да направи, за да осигури успеха на свято дело, което му е било по-скъпо от живота. Компромиси с вярата били немислими за него. Той не можел да приеме нито учението за изхождането на Св.Дух и от Сина  – Filioque, което римските мисионери през 866 г. вече усърдно насаждали в България и което Цариградският събор от 867 г. под председателството на. Фотий осъдил, нито учението за главенството на римския епископ и за неговата неограничена власт над цялата Христова църква, нито другите римокатолически нововъведения.
Константин е знаел за грандиозния двубой между двамата първи църковни орли Фотий и Николай, и сърцето се е свивало от болка и очакване какво ще намери в Рим – съчувствие или осъждане.
Дошла му идеята да използува за доброто на своето дело мощите на св. Климент Римски, които той открил през време на Хазарската си мисия и сега носел със себе си.
Светите мощи на велики Божии угодници са извиквали в Христовата църква голяма
почит. Но особено през средните векове придобиването на такива мощи се считало за дар от небето и за благоволение Божие към християните и града, където те са били донасяни на съхранение.
Естествено е, че особено уважение се е отдавало и на онези, чрез които светите мощи били откривани. Константин се стремял да омекоти чрез дара на тези мощи атмосферата в Рим, да измоли ръкополагане за своите ученици и да се добере до най-главното, до признание на славянските книги от папата.
Неговият план успял.
Адриан II, като чул какво съкровище носи в Рим многоизвестният вече славянски апостол, излязъл с духовенството и с цялото гражданство извън града да посрещне с тържествена процесия свещените останки на св. Климента. При пеенето на църковни песни и горенето на безбройно множество свещи светите мощи били внесени в
града. Бог извършил в тоя ден преславни чудеса.
Папата се отнесъл много благосклонно към братя. Не толкова поради съчувствие към
великото просветително дело сред славяните, колкото от църковно-политически съображения. Така приемникът на Николая и на неговата политика одобрил славянските богослужебни книги и ги положил в църквата „Св. Мария“. По тези книги тук се отслужила св. Литургия.
Първата и най-важна цел на мисионера била постигната. Триезичниците не можели вече да пречат да се проповядва и служи на славянски. И втората цел била осъществена.
Папата наредил епископите Формоза и Гондрих (Гаудерик) да ръкоположат славянските ученици доведени от светите братя – едни за свещеници, а други за анагности.
B три последователни дни се служило на славянски език в храмовете на св. Петра, на св. Петронила и на св. Андрея. След това извършена била славянска св. Литургия и над гроба на великия апостол на езичниците св. Павел, в която взели участие епископ Арсений, един от седемте главни епископи, кардинали, и знаменитият Анастасий Библиотекар.