Арктическите земеровки в крайна степен са териториални бозайници.

В един експеримент две такива земеровки били оставени заедно в клетка.

Всеки път през няколко дни една от тях била мъртва.

При това никакви видими увреждания не се намерили на животните.

Мадагаскар е африкански остров на чудесата. Първи това разбрали животните.

Зоолози казват, че Мадагаскар за времето на своето съществуване, е бил подложен пет пъти на колонизация от различни видове сухоземни бозайници.

Всички „преселниците“ са доволни от своя избор и са останали на острова завинаги .

Ето и някои от тях: син дракон, фос, фовеята, лемур вари, жаба домат, плащоносен броненосец, звездонос и много други.

Третото или тъмно око е разпространен светлочувствителен орган при някои безчелюстни риби, земноводни и влечуги.

Той се намира между основните очи, те са малки по размери и са в кожата, макар и прозрачни.

В него има ретина, нерв и налог на леща, което помага да се възприема посоката на слънчевата светлина, поляризацията на светлината на небето, а според някои хипотези силовите линии на магнитното поле на Земята.

За много видове експериментално е потвърдено необходимостта от тъмно око за нормална ориентация в пространството.

При птиците и бозайниците от третото око е останало само епифизната жлеза., която е част от ендокринната система.

Редовното гмуркане в ледена вода, вероятно допринася за по-дълъг живот.

До това заключение са достигнали американски изследователи, които оценили възрастта на няколко гренландски  кита на 150 години.

Такова дълголетие е рекорд за бозайниците. В животинския свят столетници са само няколко вида риби и костенурките.

Възрастта на тези китове е свързана със забраната на търговията им, особено в района на Гренландия.

Само на местните ескимоси, за които китът е важен източник на храна, им дават разрешителни за лов. Те използват харпун с каменни върхове на стрелите. Такова оръжие за хващане на китове не се прилага от сто години насам.

За да се изчисли точната възраст на кита, се анализират веществата в очната леща на кита.

Изследователите използвали този метод за определяне на възрастта на умрелите , а не убитите китове много, от които са прекрачили бариерата на столетието.

Когато видим хлебарка изтръпваме и сме готови да я убием. А какво ще стане ако всички хлебарки унищожим с един замах? Нужни ли са изобщо тези гадини?

Експерти от Университета на Тексас в САЩ, са обяснили, че при внезапното изчезване на 5000 до 10 000 вида хлебарки на Земята ще има много по-сериозни последици, отколкото от един мръсен апартамент.

В света, насекоми са важен източник на храна за птици и насекомоядните бозайници като мишки и плъхове. Даже хора в някои части на света се хранят с тях.  Разбира се, нито едно от тези животни не разчита само на хлебарките, като източник на храна и хлебарките няма да умират, но техният брой значително ще намалее.

Но има и видове, като паразитните оси, които паразитират на яйцата на хлебарките. Те са напълно зависими от хлебарки и могат да изчезнат.

Дори да игнорираме по-горе казаното, изчезването на хлебарките ще наруши много важен за всички нас процес, наречен кръговрат на азота.

Повечето хлебарки се хранят с гниеща органична материя, така те улавя много азот в себе си. Консумиралите хлебарки освобождават азот с изпражнения, които попадат върху почвата и се използват от растенията.

С други думи, изчезването на хлебарките ще има много по-голямо въздействие върху благополучието на горите и косвено върху всички видове, които живеят там.

Всичко това за пореден път доказва, че всеки незабележим и малък представител на планетата Земя играе важна роля във веригата на живота и ние не можем да минем без хлебарките.

Именно хлебарките заедно със скорпиони са оцелели при ядрените опити.