Третото или тъмно око е разпространен светлочувствителен орган при някои безчелюстни риби, земноводни и влечуги.

Той се намира между основните очи, те са малки по размери и са в кожата, макар и прозрачни.

В него има ретина, нерв и налог на леща, което помага да се възприема посоката на слънчевата светлина, поляризацията на светлината на небето, а според някои хипотези силовите линии на магнитното поле на Земята.

За много видове експериментално е потвърдено необходимостта от тъмно око за нормална ориентация в пространството.

При птиците и бозайниците от третото око е останало само епифизната жлеза., която е част от ендокринната система.

Поляризацията при слънчевата светлина при залез служи на прилепа да провери и правилно настрои своя вътрешен компас, така че да лети в нужната посока.

Поляризираната светлина се използва за ориентация на няколко птици, земноводни и насекоми. До сега биолозите не са знаели, имат ли прилепите някакви приспособления за зрение, с които да възприемат поляризираната светлина.

В експеримента учените оценили въздействието на поляризираната светлина на много прилепи. Те ги пуснали на 20-25 км от дома им с помощта на прикрепени радиопредаватели към тях и се убедили, че прилепите точно се ориентират в полет при залез, когато в атмосферата е налице поляризирана светлина.

Прилепите я използват за навигация заедно с позицията на слънцето, магнитното поле на земята,обонянието и ехолокацията.

За навигация в открито море при лоши метеорологични условия викингите са използвали поляризирана светлина.
Древните моряци идеално се ориентирали по звездите и слънцето. Легенда разказва, че скандинавски войни са получавали информация и от небе покрито с облаци.
Различни средновековни източници споменават за загадъчен слънчев камък, известен като компас на викингите, като средство за навигация при моряците. С негова помощ можело да се определи положението на слънцето, дори ако то е скрито под облачна пелена или ако има мъгла, или снеговалеж.
През 1967г. датски археолог дал обяснение на тази легенда. Той смята, че става дума за прозрачен минерал, поляризиращ минаващата през него слънчева светлина.
Моряците бавно завъртали камъка в различни посоки. Съвпадането или разсейването на поляризацията на светлината в атмосферата, предизвиква потъмняване и просветляване на небето при завъртането на камъка. Няколко такива „изследвания“ могат да помогнат, за да се определи местоположението на слънцето.
Какъв минерал са използвали викингите е трудно да се каже, но специалисти предполагат, че това може да бъде прозрачен вид на калцит, турмалин или илолит.
Интересното е, че през ХХ век илолита влиза в авиацията като поляризационен филтър в уред за определяне на положението на слънцето след залез.