Елена бе потънала в собственото си блато от мрачни мисли и емоции.
– Съпругът ми ме изостави с двегодишно дете и тонове дългове, – бясно говореше на висок глас Елена. – Той започва „новия“ си живот с жена на около половината от неговата възраст в чужда държава.
Тя бе много огорчена и искаше по някакъв начин да му отмъсти.
– Мразя го. А Ти, Господи, къде си?
С течение на времето огорчението притъпи способността ѝ да усеща присъствието на Бог. Загуби мира и радостта в себе си.
Дните ѝ се струваха безкрайни и самотни.
Един ден Елена се осъзна, падна на колене и се помоли искрено:
– Господи, избирам да простя на онези, които са ме наранили, обидили, злоупотребили с мен, използвали или онеправдали. Помогни ми, Боже, да разпозная стратегията на врага да ме впримчи в неприязън, огорчение и непростителност. Помогни ми да не съдя хората за греховете им. Научи ме да избягвам да отговарям с осъдително сърце, когато ме боли. Излекувай емоциите ми и обновявай праведен дух в мен. В името на Исус, Амин.