Всички тези думи сочат към една дълбока промяна и начало на нещо неочаквано.

Било е непоносимо задушно, но внезапно е подухнал силен вятър и е премахнал тази задуха, а присъстващите дълбоко поели обновения въздух.

Всичко вкиснатото и стоящото в блатото се превърнало в живот. В закрития хоризонт, в тъгата и мрака се взривила светлината на любовта, обещанието за свобода и огъня на творчеството. Всичко се обновило.

Това са слаби човешки думи, които само намекват за това, което е станало в центъра на християнството. Вярата в идването на Божия Дух одухотворява живота, води до победа над всяко робство, инерция и ограниченост.

Христос каза на учениците си за това пришествие на Утешителя и че човеците трябва да Го приемат.

След този тайнствен „трети час“, всичко добро и истинско в християнството живее с вяра чрез Святия Дух, с опита от неговото идване и неизреченото, със светлината и радостта от общението с Него.

На този велик и славен ден Петдесетница Църквата празнува тази вяра и опит.

Преди да се появят мусоните в Индийският океан острицата, която расте на плато високо в планините на Тибет, напълно се „се разтваря“.

Екип от учени от Китай и Европа са открили необикновената способност на острицата, растящи в блата и в планините на Тибет.

Растението може да „предскаже“ идването на мусона от Индийския океан. Въпреки това, учените все още не са в състояние да се разбере механизма на това поведение на острицата.

Растението явно има сложна система за прогнозиране на времето. За да потвърди поведението на острицата, учените са анализирали данните, събрани от пет научни станции за последните две десетилетия в тибетския окръг  Дамшунг.

Преди това учените неведнъж са отбелязвали, че растението има способност да „предсказва“ климатичните аномалии, като например по-топла зима. Въпреки това, поведението на острица, няма нищо общо с температурни промени.

Мусоните идва от Индийския океан през лятото и донасят обилни валежи. Въпреки това, времето на пристигането им е различно всеки път.

На учените им е трудно да разберат механизмите на поведението на растението, което започва да реагира на мусоните, още преди да се надигнат над Индийския океан.

За да се измъкне човек от плаващи пясъци, е необходимо да приложи титанични усилия.

Силата необходима, за да се освободи крак от плаващ пясък със скорост 1см/с е равна на силата, с която се вдига малък автомобил.

Поради високата плътност на плаващите пясъци, човек или животно, не могат напълно да потънат в тях. Те са безопасни сами по себе си, но значително ограничават възможността за предвижване.

Човек затънал в тях става уязвим и към други опасности: прилив, слънчево облъчване или обикновено обезводняване на организма.

При попадане в плаващи пясъци, както и в блато, е нужно  човек да легне по гръб и широко да разпери ръцете си.

Във всеки супермаркет какви ли не плодове могат да се намерят. Но само една малка част от екзотичните плодове, с които природата ни дарява, можем да видим представени там.

На планетата ни се отглежда много екзотични плодове, за съществуването на които много от нас дори не са чували.
Например за плодовете на маврициевата палма.

За да стигнете до меката част на плода е необходимо да го очистите от покритието му, което се състои от червени люспи.

Плодът е склад на витамин А и С. Някои твърдят, че в него е съдържат голямо количество хормони, които позволяват на красивата половина от човечеството да придобие великолепен обем на нужните места.

Плодът се консумира в прясно състояние. От него се прави вино.
Маврициевата палма е разпространена в блатата в екваториалните части на Южна Америка.

Николова караше практиката си в местната болница. При нея в отделението  се получи повикване на адрес, където се намираше изоставена полусрутена къща.

Местността в края на града беше блатиста и пустинна.

Когато една група от медицински работници дойде на мястото, провериха района щателно.

– В къщата не се вижда никой.

– И в двора  също.

– А в другата постройка проверихте ли?

– И там няма никой.

Но когато хората приближиха до една малка вратичка, чуха жално да вие куче.

– Навярно зад тази вратичка има някой, – предположи един от групата.

Те влязоха в неугледна стая. От картината, която се разкри пред очите им, останаха в шок.

В най-тъмния ъгъл изпод стари парцали се показа куче и ….човешка ръка. Под дрипите откриха човек на преклонна възраст. Той беше измършавял и едва дишаше.

Без да губят време, веднага го откараха в болницата. През целия път след линейката тичаше кучето на мъжа, който бяха открили.

Възрастният човек прекара много дълго време в болницата.

Кучето приютиха хората от небезразличния персонал. Те му даваха храна от кухнята.

Минаха 12 години.

Николова вече бе лекар. Веднъж тя се оказа на същата улица, където преди толкова години се намираше изоставения дом край блатото.

Посрещна я същия човек, който докараха в отделението полужив.
Той ѝ се усмихна и я покани:

– Заповядайте, да изпием по един чай.

Николова прекрачи прага на дома му и седна да си поприказват. Въпреки годините си, мъжът изглеждаше здрав и щастлив. След като поднесе чая  той ѝ разказа своята история:

– Този дом беше заключен от собственият ми син. Той здраво залости всички прозорци и врати.

– Защо го е направил? – попита изненадано Николова.

– Много просто, – каза старецът. – Щом аз умра, къщата остава свободна.

– И какво стана после?

– Моят наследник не знаеше, че за живота на баща му се грижи вярното му куче. То изкопа с лапите си дупка под дома и започна от боклука да ми носи мухлясал хляб. Това беше единствената ми храна.

– А не замръзнахте ли тогава? Тук вечерите са много хладни.

– Вярното куче лежеше до мен и ме топлеше.

– А какво стана, когато се върнахте от болницата?

– Хората ми помогнаха, кой с каквото може. Сега съм добре и се старая да забравя, че родният ми син ме остави да умра.

После мъжът на драго сърце разказваше за предаността на кучето си.
След случая, когато бе спасило своя стопанин, кучето бе живяло още 10 щастливи години.