Розмаринът въздейства върху човешкия организъм по многобройни начини. Той е ефектно средство срещу метеоризъм. Подобрява храносмилането и оказва силно раздразняващо действие върху кожата. Спомага за повишаване отделянето на стомашен сок и оказва благоприятно действие върху цялостната дейност на стомаха и червата.

В народната медицина розмаринът се използва за прилагане към различни видове вани. Етеричното масло от розмарин се използва за разтривка, укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.

Розмаринът оказва и лечебно действие при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрегнатост. Той е изключително полезно средство при състояния на общо изтощение и полова слабост.

Розмаринът намира широко приложение във фармацефтичната промишленост за направа на лекарствени препарати, лекарствени чайове, настойки, мазила и пластири.

Розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор. Като подправка розмаринът е предпочитан заради много пикантния и леко остър вкус. Подправката се получава от стрите листа на растението.

В неголеми количества най-вече заради особено силния аромат и вкус, розмаринът е подходящ като подправка към супи, салати, месни пълнежи, към печено месо, печени птици, гъби, варена риба, червено и бяло зеле и към маринати.

В умерени количества розмаринът придава особен аромат на месни, пилешки, спаначени и грахови супи. Розмаринът придава доста приятен вкус на меки сирена, картофи, пернат дивеч, риба, яйчно тесто, като същевременно е отлична подправка за агнешко, гулаж от говеждо, овнешко и доматена супа, а също така на говеждо, овнешко и телешко.

Розмаринът е подходящ да се слага на месо, приготвено на грил.

В кулинарията розмаринът се използва най-вече заради способността му  да подтиска специфичната миризма на някои видове меса, като овнешко и свинско.

Розмаринът придава на месото дивечов аромат.

Важно е да се знае, при прекалено задържане розмаринът може да придаде на ястието горчив вкус.

Розмаринът може да се добавя като особен допълнителен аромат към лимонада.

Маслото от мента е доказало способността си да облекчава симптомите на хора с чувствителни стомаси, включително и при случаите на разстройство, киселини или мускулни спазми на колона. Тези свойства на ментата са свързани със способността ѝ да успокоява мускулите.

Тя е потенциален антираков агент. Перилил алкохолът, който е фитонутриент и е наречен монотерапен, е в изобилно количество в маслото от мента. При изследвания с животни се е оказало, че може да спре растежа на тумори на панкреаса и черния дроб.

Маслото от мента действа антимикробно. То спира растежа на много и най-различни бактерии, включително на Helicobacter pylori, Salmonella enteritidis и methicillin-resistant Staphyloccocu aereus.

Ментата съдържа субстанцията rosmarinic acid, която има няколко действия, полезни при астма.

Ментата блокира продукцията на някои възпалителни химикали. Тя е богат източник на традиционни нутриенти, манган, витамин С и А, последният, от които е концентриран на каротеноиди, включващи и бета каротин. Витамин С и бета каротин играят роля за намаляване риска от рак. Освен това ментата е добър източник на диетични фибри, фолат, желязо, магнезий, калций.

Помага при главобилие и зъбобол, правят се гъргари. Смята се, че ароматът на ментата засилва мозъчната дейност. Бъдете внимателни, някои хора са алергични към аромата на ментата!

Ментата се използва при производството на сладка, конфитюри, шоколад. Също така добре подправя салати, ястия от агнешко месо и морски деликатеси.

Прясната мента трябва да се съхранява в хладилник в хартиена кърпа.

Повечето хора не осъзнават качествата на магданоза  и смятат, че се използва главно за декоративна гарнитура.

Има много разновидности магданоз и сред тях два са най-популярни. Първият вид е обикновен, който е с плоски листа, а втория е къдрав.

Друг интересен факт за магданоза е, че при него за здравна цел се използват всички части, от корена до самите листа.

Магданозът е много богат източник на витамин К, витамин А, бета каротин, витамин С, желязо и фолиева киселина. Освен това съдържа немалко количество и от другите витамини и минерали и е с много носко съдържание на калории.

Тази билка е била използвана в Древна Гърция за лечение на газове и менструални смущения. Магданозът е полезен за сърцето, тъй като съдържа фолиева киселина, което насърчава съдовите процеси в организма.

Редовната консумация на магданоз е от ползва за понижаване на кръвното налягане и по този начин намалява риска от заболявания, които могат да бъдат причинени от това състояние.

Магданозът подобрява здравословното функциониране на бъбреците и подпомага отделянето на натрий и вода чрез тези органи, като по този начин предотвратява задържането на вода и сол в организма и свиване на кръвоносните съдове. Също така помага за засилване на пикочния мехур и предотвратява появата на камъни в бъбреците.

Високите нива на витамин С в магданоза предотвратява възникването на остеоартрит и възпитателен полиартрит.

Подобрява сексуалното функциониране и се използва като билка при лечение на менструални проблеми.

Приемането на магданоз може да предотврати тумор, като фолиевата киселина играе роля за правилното деление на клетките и не позволява прекалено бързо клетъчно деление, което води след себе си рак, особено в дебелото черво и шийката на матката.

Съдържанието на хлорофил в магданоза може да предотврати лош дъх. Магданозът се използва за лечение на глухота, инфекция на ухото, натъртвания, храносмилателни проблеми, анемия, диария, камъни в жлъчката, за укрепване на зъбите, а също и за загуба на тегло.

Отделно от пресно набрания магданоз, изсушеният също се използва при различни здравословни проблеми като стомашно-чревни разстройства и инфекция на пикочните пътища.

Сок от магданоз служи за отстраняване на пигментни петна по кожата на лицето и ръцете, както и при кожни паразити.

Магданозът, без значение къдрав или обикновен, помага със своите биофлавони и при зъбобол. Намачкайте няколко свежи листа магданоз и ги наложете върху кожата в областта, където се намира болния зъб. Действа болкоуспокояващо и противогърчово.

Нарязаните пресни листа се слагат във всички ястия, освен млечните. Сладкият и ароматен магданоз се прибавя към бульони, сосове, супи, салати и др.

Магданозът може да бъде основен продукт в ястия с агнешко или телешко месо. В България се прави магднозлия. Правят се и магданозени кюфтенца като предястие. Корените са особено полезни като основен зеленчук за супи. Плодовете се използват за получаване на етерично масло, с което се ароматизират вина, сиренета и други млечни продукти.

Пресният магданоз се съхранява в хладилник в найлонов плик. Плосколистният магданоз може да се съхранява и като се изсуши. Веднъж изсушен, той трябва да се пази в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място.

Къдравият магданоз се съхранява добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване.

Прибавянето на магданоз трябва да става към края на топлината обработка, за да се запазят витамините и специфичният му аромат.

Мащерката е позната с използването в народната медицина във връзка с дихателни проблеми и болки в гърдите, включително кашлица, бронхит и наплив на кръв в гърдите.

Богата е наценни съставки и антиоксиданти. Тимолът е основната съставна част на летливото масло на мащерката, чиито подържащи здравето ефекти са отдавна документирани.

В изследвания проведени от плъхове е установено, че тимолът защитава и значително увеличава процента здравословни мазнини, намиращи се в клетъчните мембрани и други клетъчни структури.

Освен това, мащерката съдържа и разнообразни флавоноиди, включително и апигенин, нарингенин и тимонин. Те заедно със съдържащия се в мащерката манган увеличават антиоксидантния ѝ капацитет.

Компонентите на летливото масло на мащерката са показали, че имат антимикробна дейност срещу някои бактерии и гъбички. Staphalococcus aereus, Wacillus subtilis, Escherichiq coli и Schigella sonnei са само някои от видовете, срещи които мащерката е доказала своето антибактериално действие.

Мащерката е подправка, богата на различни нутриенти. Тя е много добър източник на желязо  и манган, както и на калций и диетични фибри.

Мащерката е подправка, чието използване трябва да проучим и да се насладим. Заедно с около 60-те си разновидности, включващи френска мащерка, портокалова мащерка и сребриста мащерка, е сигурно, че тази подправка ще добави благоухание в живота ни.

В кухнята се използва в прясно състояние и сушена. Добавяйте мащерка в любимия си сос за спагети, макарони или всякакъв друг вид паста. Прясната мащерка е чудесна добавка за всякакви ястия с боб и леща. Подправяйте с мащерка супи и яхнии.

Когато варите или правите риба на пара, добавете няколко стръка мащерка. Подходяща е за ястия от агнешко, говеждо, пиле, дивеч и риба.

От мащерката се приготват освежаващи чайове.

Винаги добавяйте мащерката в края на приготвяне на ястието, за да може максимално да се запази аромата ѝ. Листата на прясна мащерка се използват за украса на салати. Мащерката добре се съчетава с майорана, магданоз, босилек и дафинов лист.

Лавандулата оказва доста благоприятно въздействие върху човешкия организъм.

Тя има нервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекциознно и пикочогонно влияние. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия главно на етеричното масло.

Лавандулата се използва при неврастения, сърдечна невроза, мигрена.

В българската народна медицина лавандулата се прилага при шизофрения, събиране на газове, гастрит, безсъние, виене на свят, а също така и при ускорено сърцебиене, главоболие, и стомашни болки.

Външно лавандулата се прилага при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол и гаграра при гърлобол.

Маслото от лавандула, разтворено в спирт, се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм.

За вътрешно приложение е добре да се приготви отвара от 1 супена лъжица от билката лавандула, която се залива с 400 мл вряла вода. Кисне се 1 час, след което се пие по 100 мл 15 минути преди ядене. Процедурата с отварата от лавандула се прилага 4 пъти дневно.

Широкото приложение на лавандулата днес е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете от 0,8 до 1,5 %, което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на съпуни, в производството на бои, лакове и дуги.

Като подправка се използват листата на лавандулата или стръковете с цвета и листата. Растението има силна, но приятна миризма с горчиволютив вкус.

Голяма популярност има в италианската, френската и испанска кухня.

Използват се сушени и пресни листа. С тях се ароматизира задушено месо, риба, зеленчукови супи. В сосовете задължително се използва сушена лавандула.

Лавандулата прекрасно се съчетава с копър, градински чай и мащерка. такъв букет е силен и е предназначен за гурманите.

Отдавна с лавандула се ароматизират вина, ликьори и безалкохолни питиета.

Цветовете на растението поставени между дрехите прогонва молците.

Финният аромат на лавандуловото масло се подчертава, като се разреди със спирт.